Художественият текстил на Лили Вермут
Нямах честта да познавам лично Лили Вермут (1924–2014). Научих повече за нея, докато подготвях моята докторска работа, издирвайки информация за организирани изложби и материали през каталози и фотографии в Централния държавен архив, архива на СБХ и др. Интересна е реконструкцията на участията на Лили Вермут в общи художествени изложби на приложните изкуства и представените от нея творби. Проф. Анда Палиева дари на СБХ преди години част от семейната колекция с проекти на Лили Вермут, изпълнени в темпера върху хартия, а каталозите, съпътстващи изложбите, дадоха възможност и за тяхното датиране.
Лили Вермут е родена през 1924 г. в София. Завършва Първа девическа гимназия в родния си град (1942 г.), след което е приета в Художествената академия, където завършва специалност „Живопис“ при Дечко Узунов през 1948 г. Художественият живот в страната през 50-те години се характеризира с променена динамика. В началото на десетилетието българското изкуство е силно политизирано, идеологически натоварено и тематично преориентирано. Тук е моментът да отбележим, че макар до 1948 г. в българското изкуство все още да се забелязва многообразие в жанрово, стилово и тематично отношение, след това се налагат съветският образец и прокламираният метод на социалистическия реализъм. Разбира се, смяната на основните акценти не е тотална, т.е. посоченото многообразие не изчезва напълно, но тази тенденция става определяща за официалната художествена сцена и организираните изложби.
В запазена автобиографична справка, съхранявана в досието на художничката в СБХ, тя посочва, че след завършването си освен в областта на живописта се проявява и в тази на приложните изкуства, предимно на текстила. В продължение на 16 години Вермут е на свободна практика, а от 1959 до 1970 г. работи в сферата на леката промишленост като художник десенатор и консултант („Българска коприна“, „8 март“, ДТПК „В. Коларов“ – Габрово), като главен художник специалист и съветник по художествените въпроси в Министерството на леката промишленост, заместник-директор по художествените въпроси в отдел „Текстил“ към Творческия фонд на СБХ (до 1975 г.) и други.
Лили Вермут участва в процеси, благодарение на които настъпват осезаеми промени, особено след средата на 50-те години. Текстилът постепенно открива своята художествена автономност. Творбите ѝ от ранния период (от средата на 50-те) са с характерния интерес към националната традиция и българския фолклор. Присъстват орнаменти от шевици, мотиви от историята, митологията, археологията, елементи от каменни релефи, средновековни сцени, флорални мотиви от възрожденски иконостаси до свободни експериментални композиции, които се отличават с особена декоративност. Някои от тях (особено към края на 60-те) са все по-изчистени като идея, форма и композиционно пространство.
Изкуствоведката Виолета Василчина определя ранните ѝ работи като „модернизиращи българското изкуство опити, които проправиха пътя за новите търсения през следващото десетилетие“.
Според данни от периодичния печат Лили Вермут прави една от първите самостоятелни изложби текстил. Открита е на 28 юни 1963 г. в Центъра за приложни изкуства на ул. „Раковски“ 117, собственост на СБХ. Изложбата е от съществено значение, защото се показват десени и проекти за декоративни тъкани за индустриално производство. Както Василчина пише: „Тя е сред художниците, които независимо дали тръгват от същинска „приложна“ специалност, или се преквалифицират от живописци и графици в керамици и текстилци, поставят началото на художественото проектиране за българската индустрия (тогава все още професионалното название „дизайнер“ е непознато у нас)“.
През 70-те години се засилват експериментите ѝ с традиционни материали – жива вълна, усукани прежди, метални апликации, интерпретацията на националните форми постига по-засилено абстрактно звучене. Все по-отчетливо тази посока се изявява през 80-те години. Пример в това отношение са работите на Лили Вермут с музикална тематика. Художничката възприема творбите като пластични конструкции и те се развиват както в пространството, така и във времето – движението и ритъмът са определящи. Тя се освобождава от практическата полезност на работите и излиза на полето на чистата артистичност, линия, която развива до края на ХХ век. В началото на новото столетие предпочита асоциативната сила на знака и символа, като запазва първичността на материала във въздействащи структури и композиции.
В периода от 1955 до 1972 г. Лили Вермут участва в организираните от СБХ изложби на приложните изкуства. Представя ръчно десенирани платове, щампа и стенни тъкани. Димитър Станков отбелязва в статия, поместена на страниците на сп. „Изкуство“ от 1964 г.: „При нея третирането на текстила е доста разнообразно. Тя изгражда своите десени ту линеарно (в духа на българската миниатюра), ту ивичесто, обогатено с рисунки, образуващи фризове. В други случаи Л. Вермут преминава към свободно, виртуозно в техническо отношение третиране“.
За участието на Лили Вермут в Общата изложба на приложните изкуства през 1968 г. критиката отбелязва: „Десените на Лили Вермут, богати по рисунка, особено се открояват в раздела на текстила“… От запазените стенографски протоколи на комисията по организиране на изложбата, съхранявани в ЦДА, разбираме, че не всички приемат новаторството ѝ. Част от журито се изказва критично за работата на Лили Вермут: представените творби са с „усещане и отклик от модерния дух на Париж“, със „западни увлечения“. Все пак те са приети с изложбата.
Интересна линия в творчеството на авторката са свободните ѝ работи – проекти за десениране на коприна, водещи началото си от 70-те години. Запазени са кадри от тях във фотоархива на СБХ. Тази линия тя развива и през следващите десетилетия. Проектите се отличават с особена артистичност, някои от тях приличат на пейзажи, а абстрактно преливащите се тонове в други образуват причудливи структури и форми.
Творчеството на Лили Вермут е разнолико, за което допринася и нейната ерудираност в областта на визуалните изкуства, театъра, музиката. Тръгнала от изконните начала на българската традиция, тя извежда текстила от приложната му функция и с артистична свобода в мисленето и интерпретацията го превръща в изящно произведение.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук