Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

58-и международен кинофестивал в Карлови Вари

Когато през 1370 г. чешкият крал Карл ІV създава малкото селище Карлови Вари, където обичал да ловува, може би се е надявал един ден градчето да стане известен балнеолечебен център заради многото минерални извори. Но със сигурност не е могъл да фантазира, че неговото перспективно творение ще се превърне в една от фестивалните локации на световното кино.

А става точно така: след като е признат за неофициална спа столица на Европа, посещавана от цялата континентална аристокрация и интелектуалния елит, то едва след Втората световна война Карлови Вари заедно с Кан стават официални фестивални центрове, изпреварени само от Венеция, пропагандно лансирана от Мусолини още през 1931 г., в зората на звуковото кино. А пък ние можем да се гордеем, че още от първото издание в Карлови Вари имаме и първа голяма награда за нашето кино с документалния филм „Хора сред облаците“ (1946) на реж. Захари Жандов.

Днес международният фестивал в Карлови Вари има вече 78-годишна история, макар че отбелязва своето 58-о издание. Така е, защото до падането на Стената през 1989 г. Карлови Вари е биенале и се редува през година със симетричния фестивал в Москва, като и двата са представителният екран за киното на социалистическия блок.

След промените през 1989 г. фестивалът временно прекъсва редовното си провеждане, докато през 1994 г. е успешно „реанимиран“ по нова формула като ежегодно международно събитие. Това става възможно благодарение на огромните усилия, организационния талант и професионалния авторитет на двамата му „родители“ – популярния актьор от киното, театъра и телевизията Иржи Бартошка (с приятелско име Барток) и влиятелната кинокритичка д-р Ева Заоралова, тогава главен редактор на уважаваното списание Film a Doba („Филм и време“). И тъкмо Барток лансира любимата си и до днес фраза „Киното е лакмус на времето“. С тяхната енергия и с подкрепата на президента Вацлав Хавел (израснал от средите на творческата интелигенция през 60-те години) фестивалът укрепва и се развива успешно. Така започва новото летоброене на филмовия празник в Карлови Вари и затова поредното му 58-о издание мина под слогана „30 градивни години“. Уви, прекрасната ни колежка Ева Заоралова от две години не е сред нас, но Барток уверено държи руля и води фестивала през меридианите на световното кино!

В амбицията да бъде достоверен екран на съвременното кино, наред с основния конкурс (винаги от 12 филма със световна премиера) фестивалът своевременно разви втората си състезателна категория, наречена „На изток от запад“, след падането на Стената и своевременно много филми от бившия „комунистически изток“ намериха своя плацдарм към световния екран. Но с годините картината се промени, очевидните различия постепенно се размиха, селекцията неизбежно обхвана и други интересни процеси от филмовата география. Затова естествено и названието на втория конкурс бе променено на „Проксима“ – четлива аналогия с най-близката звезда до Слънцето и нашата Земя. И астрономията помага на фестивалната стратегия!

Ясно е, че и най-подробната информация за филмовата програма (поне за двете конкурсни категории) в аналитичен текст винаги ще е недостатъчна, тъй като филмите трябва да се гледат, а не да се преразказват и обясняват. Но все пак трябва да подчертаем, че селекцията 2х12 е много грижливо подготвена, така че зрителите да имат по-цялостно впечатление за темите и стилистичните търсения, за авторските усилия в съвременния киноезик, а не на последно място, и за балансирано национално представителство. Затова общата оценка е безспорно положителна, при това с някои много ярки идейни попадения и художествени резултати.

Невинаги фестивалните награди са най-точният критерий в тази посока, но в случая са добър и достоверен ориентир, без очевидни „фалове“ или недопустими пропуски.

Казано кратко, заслужава си при първа възможност да се види много силният норвежки филм „Любвеобилна“ (дебют на младата режисьорка Лиля Инголфсдотир), който получи втората по важност Специална награда, а прекрасната Хелга Гурен – наградата за най-добра актриса. Филмът разглежда универсални проблеми на семейната двойка от женска гледна точка, но без да ги олекотява до вариант конфекция, а с изключително деликатно разбиране на сложната и винаги нееднозначна психологическа ситуация.

Пред него застана (според решението на главното жури) само британският документален филм A Sudden Glimpse to Deeper Things (Бърз поглед към по-дълбоки неща) на нестандартния талант Марк Казънс. Той дълги години прави забележителни филми за историята на киното, но този път е насочил камерата към най-авторитетната жена в британското модерно изкуство от ХХ век Уилхелмина Барнс-Грeъм. Тези два добри филма са конкретен пример, че размяната им в класирането щеше да е по-справедлива, ала решенията на журито са като в съда – не се обсъждат!

Но подобни съгласия или възражения са индивидуален рефлекс на всеки анализатор, без да опровергават общата положителна оценка на селекцията. Изкусително е да се види например добър филм от далечно Перу като „Настана нощ“ (реж. Паоло Тизон) със Специална награда в категория „Проксима“, а подобна изненада добавя важен акцент към общата картина.

Амбициозната програма с над 150 заглавия формира очевидно общо впечатление: за десет фестивални дни екранът в Карлови Вари е събрал като в калейдоскоп съществените акценти на днешното пъстро и разнородно световно кино.

„Запазена марка“ на фестивала е задължителното присъствие на поне 3–4 знакови имена от днешното световно кино като специални гости. Тази година не направи изключение.

Американският актьор Виго Мортенсен (3 номинации за Оскар) още първата вечер откри фестивала с европейска премиера на новия си авторски филм – романтичния уестърн The Dead Don’t Hurt, в който е сценарист, режисьор и дори композитор на музикалната партитура. Редом с него в представителната фаланга бе силният британски актьор Клайв Оуен (82 роли в киното и респектираща театрална биография), както и немско-испанският му колега Даниел Брюл (81 филма и полиглот с шест езика). Те заслужено получиха почетен Кристален глобус за приноса си към киното.

По-особено бе присъствието на талантливия и много уважаван американски режисьор Стивън Содърбърг. Той откри специалната програма „Кафка и киното“ с филма си Mr. Kneff (2024, САЩ, Франция), който е преработена версия на ранния му филм „Кафка“ (1991). И двете версии са свободна интерпретация на романите „Процесът“ и „Замъкът“, а непостижимият Джеръми Айрънс е самият Кафка в две възрасти като безспорен нестандартен актьор.

Фестивалните селекционери, ръководени от художествения директор Карел Ох, не са пропуснали 100-годишнината от смъртта на изключителния писател Франц Кафка (3 юли 1883–3 юни 1924). Роден и живял в Прага, той е самостоятелен остров в цялата световна култура. Затова специална програма с 22 филма от различни страни, които пряко или косвено се облягат на мощния му литературен свят, отбеляза това важно събитие.

В подборката бяха знаменити заглавия на режисьори като Орсън Уелс („Процесът“, 1962), Ян Немец („Метаморфози“, 1975), черната комедия „Наемателят“ (1976) на Роман Полански или обобщеният филм Twin Peaks. A Limited Event Series (2017, 60 мин.) на знаменития Дейвид Линч. Последните двама не екранизират буквално Кафка, но са силно повлияни от негови психологически етюди и наративна стилистика. Та дори и геният Федерико Фелини, чиято авторска естетика е пълна противоположност на Кафка, в „Интервю“ (1987) вмъква дискретно „намигане“ към романа му „Изчезналият“ (известен още като „Америка“).

Когато един авторитетен филмов фестивал намира място в 10-дневната си програма за подобно събитие със световно значение, той наистина е част от съвременния културен процес.

Подобен безспорен факт е убедителен аргумент за защита на най-високата А фестивална категория, отдавна потвърдена от реалния рейтинг на световния филмов празник в Карлови Вари.