Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Първоначално навлизането на Червената армия е планирано за 7 септември, поради което и превратът е мислен първоначално за тогава, но след това по чисто военни съображения навлизането на Червената армия на българска територия е отложено за 8 септември, което налага корекция на плановете на преврата – съответно властта да бъде взета в нощта на 8 срещу 9 септември. Но към момента, в който се развива цялата тази история със завземането на властта в София, някъде между една трета и една четвърт от страната вече е окупирана от Червената армия – приблизително по диагонала Русе-Малко Търново. Няма никакво съмнение, че цялата технология на преврата всъщност е функция – за разлика от предходните преврати, в които Кимон Георгиев участва – от съветската окупация на страната. Наистина превратът в София протича по класическата схема на един военен преврат, така че самата технология на преврата повтаря добре извървения път, да не говорим, че част от извършителите са същите хора, участващи и в предходните преврати – Дамян Велчев, Кирил Станчев, Владимир Стойчев. [...]

„Венецианският търговец“ и човечеството. Разговор с Бойка Соколова

Както казва английският критик Теренс Хокс, „Шекспир не означава, ние означаваме чрез Шекспир“. Трагичното в случая е, че проблемът, с който се занимаваме днес, е продукт на една жестока европейска история, която кулминира в Холокоста. Шекспировата Венеция е огледалото, в което се оглежда Лондон на ранния капитализъм, на растящата му търговска позиция между Стария и Новия свят. Това е времето на първите срещи с Другия, с който трябва да се дели икономическото и жизнено пространство. [...]

Синдромът на Тукидид. Разговор с Мишел Фуше

Днес Китай, както и Русия си служат с огромни манипулации. Онова, което придава сила на демокрациите, е прозрачността. Опитват се да ни накарат да вярваме, че лъжата е истина, че „ин“ и „ян“ са едно и също нещо. Искам да кажа и нещо като французин, което ме прави нещастен. Имаме президент на Франция – Еманюел Макрон, който най-много инвестира в изграждането на Европа, както и френско обществено мнение, което в този момент е възможно най-малко привързано към изграждането на Европа. [...]

Всичко за виолончелото. Разговор с Анатоли Кръстев

Всичко започна от Марин Големинов. Когато заминаваше за Португалия, ми остави едни ноти с Три импровизации за соло цигулка и ми каза: „Вземи и ги направи за соло виолончело. Ще звучат по-добре“. Аз се зарадвах, той замина, по-късно почина, а нотите изчезнаха. Преди две години, когато пренасях моите ноти тук, в Академията, ги открих. И разбрах, че са минали двайсет години. Така се роди идеята. Георги Арнаудов написа едно произведение – „Бадгир“. Това са кули с осем стени, каквито и аз съм виждал в Самарканд и Бухара... [...]

Усукване на времето. Разговор с Красимир Терзиев

Фразата стои в съзнанието ми от 2015 г. и е плод на удивлението, объркването и тревогата от странното усукване на времето, в което пребиваваме поне оттогава. Мислехме си, че войната в Европа е нещо окончателно загърбено и оставено в миналото, че Студената война е надживяна. Мислехме си, че след тоталитаризма, който преживяхме, ни чака по-справедливо бъдеще… Една немалка група хора от полето на изкуствата ме поздравиха за проекта и начина, по който той стои на мястото. Неминуемо се изля и доста хейт. [...]

Отвъд образите. Разговор с Катерина Гаджева

Фотографията трябва да се разглежда задължително и през други явления и изобразителни средства. Така става ясно колко е сложна нейната природа. Няма как да говорим само за композиция и техника на работа, хубаво е да подходим отвън навътре и най-накрая да се фокусираме върху конкретния автор. Например в първата лекция – „Фотографията като произведение на изкуството“, посветена на Хайнрих Кюн, идеята беше свързана с пикторализма, с възприемането на света като психологическо преживяване... [...]