Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024 / Тема на броя

Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Първоначално навлизането на Червената армия е планирано за 7 септември, поради което и превратът е мислен първоначално за тогава, но след това по чисто военни съображения навлизането на Червената армия на българска територия е отложено за 8 септември, което налага корекция на плановете на преврата – съответно властта да бъде взета в нощта на 8 срещу 9 септември. Но към момента, в който се развива цялата тази история със завземането на властта в София, някъде между една трета и една четвърт от страната вече е окупирана от Червената армия – приблизително по диагонала Русе-Малко Търново. Няма никакво съмнение, че цялата технология на преврата всъщност е функция – за разлика от предходните преврати, в които Кимон Георгиев участва – от съветската окупация на страната. Наистина превратът в София протича по класическата схема на един военен преврат, така че самата технология на преврата повтаря добре извървения път, да не говорим, че част от извършителите са същите хора, участващи и в предходните преврати – Дамян Велчев, Кирил Станчев, Владимир Стойчев. [...]

Как видях 9 септември

Утре ще се празнува 15-годишнината от 9.IX. От няколко месеца вестниците се пълнят с най-гръмогласни заглавия: „великата дата“, „великият празник“, „въоръженото народно въстание“ и пр. Аз съм непосредствен свидетел на тоя исторически девети септември 1944 г. и не е потребно да се извръщам назад и да напрягам паметта си, за да си спомня ония дни. През тия изминали петнайсет години – те, ония дни и особено оня „ден на свободата“, са били винаги пред очите ми и струва ми се, да имах още един живот, не бих могъл да ги забравя. [...]

Да бъдеш „връстник на свободата“

И така, време е за равносметка. Какво ми даде и какво ми отне деветосептемврийското наследство, с какво ме ощастливи и с какво ме обезщастливи отпуснатата свише привилегия да съм връстник на свободата? За мен и за всички мои свободолюбиви връстници това бе не привилегия, а проклятие, зла участ да се родим в годината не на свободата, а на робството. Детството ни бе арестувано, реквизирано, одържавено и поставено в услуга на ненаситното тщеславие, на хищните пропагандни нужди на Партията-ръководителка. [...]