Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

42-рото издание на фестивала „Златна роза“ почете Цветана Манева, която навърши 80 години, с кадър от филма „Трудна любов“ върху рекламните си материали

Тази година Фестивалът на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна започна със скандал, но това не се отрази на традиционно ниския интерес към събитието както от страна на публиката, така и на професионалната общност. Ще припомня, че българо-испанската филмова продукция „Любен“ беше изключена от конкурсната програма въпреки одобрението на селекционната комисия. Причините бяха, че Националният филмов център и Министерството на културата са сезирани от депутат от проруската партия „Възраждане“, която обвини филма в „хомосексуална пропаганда“, както и че при създаването му е допуснато нарушение на закона заради участието на актьор, който в началото на снимките е бил непълнолетен. Въпреки че и до този момент няма открито нарушение и въпреки протеста от страна на много творци, включително и от Съюза на българските филмови дейци, филмът не бе включен в конкурса. Опасенията на организаторите са ясни – проруската партия се опитва да го използва с пропагандна цел за предизборната си кампания. Макар че случаят тихо отшумя по естествени за нашите географски ширини причини, остана горчивият спомен за времена отпреди 1989 г., когато се забраняваха и заклеймяваха творби и творци, нещо, което продължава и до днес в Русия.

За пореден път „Златна роза“ премина при изключително слаб зрителски интерес. Това вече е тенденция, която незнайно защо се неглижира от организаторите. На форума липсваха звездите – актьорите, които привличат зрители, а всеки фестивал се бори за тяхното гостуване и внимание. Извън тясно професионалните срещи и дискусии, липсваха съпътстващи събития, които да привлекат публика от 400-хиляден град като Варна. На този фон 42-рото издание на фестивала почете Цветана Манева, която навърши 80 години, с кадър от филма „Трудна любов“ на Иван Андонов върху рекламните си материали. В речта си на откриването тя също не скри разочарованието си от липсата на зрители в залата, като предложи своя богат опит по организацията на театралния фестивал „Варненско лято“.

„В нашата професия кучето е най-добрият касапин“, така навремето ни учеше проф. Тодор Андрейков, имайки предвид поговорката, че „ако занаят се учеше с гледане, то кучето щеше да бъде най-добрият касапин“. Затова важно е да се гледат много филми, да се изследват, да се изучават и да се взима пример от добрите образци. Сякаш съвременните ни автори са пропуснали класически български (пък и чуждестранни) филми.

Големият победител бе новият филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева „Триумф“, който пристигна във Варна вече като фаворит, с предложението да ни представлява на номинациите за наградите Оскар и с отлични отзиви от фестивала в Торонто. Това е третият филм от поредицата на режисьорския дует, към който се включва и сценаристът Дечо Таралежков. Тя разказва истории, вдъхновени от реални събития в нашето съвремие, отразени от пресата. Този път липсва драматизмът на малкия човек от „Урок“ или „Слава“, но пък е представен абсурдът, до който ни водеше повсеместната глупост през годините на прехода. Сюжетът е вдъхновен от събития в началото на 90-те, когато в продължение на две години се провеждала тайна военна мисия, наречена „Царичина дупка“. Въпреки остроумните шеги и комедийните ситуации авторите не успяват докрай да изведат гротеската. Сякаш се губят в историята. А това лесно би могло да се получи, ако бяха се върнали към драматургичната структура на българската сатира „Кит“. Наред с някои сполучливо избрани актьори, повечето от които работили и преди с режисьорския тандем, други сякаш стояха като апликация на фона на събитията около тях. Мисля, че е много спорна играта на Юлиан Вергов и Мария Бакалова, за което вероятно те нямат вина (знаем как играят в други филми), но тяхното присъствие в „Триумф“ е твърде неубедително.

На другия полюс е филмът „Клас 90“ (отново с Юлиан Вергов, но с убедителна игра), в който авторите Бойко Боянов (дебют на режисьора) и съсценаристът Станислав Тодоров-Роги (режисьор на „Дъвка за балончета“) използват много добре сюжетната структура на филми като „Вилна зона“, за да изваят портретите и биографите на своите герои – бивши съученици, решили да се съберат 30 години по-късно. През съдбата на всеки от персонажите може да се проследи преходът, през който преминаваме (или преминахме). Филмът съдържа редкия в българското кино баланс между трагично и комично, в който не всичко е черно или бяло и не всичко е такова, каквото изглежда. След краткия момент на радост от срещата постепенно на повърхността излизат болките, травмите, скритите желания, разочарованието и несподелените романтични мигове. Трябва да подчертая и блестящия избор на актьорите, получил се е сплотен ансамбъл, в който всеки успява да изрази героя си, без да засенчва своя колега. Разбира се, заслугата е и на режисьора, който майсторски успява да намери този баланс. За съжаление, филмът не влезе в полезрението на журито и критиката, но съм убеден, че ще намери място в сърцата на публиката.

Травмите на прехода бележат и втория пълнометражен филм на Павел Веснаков „Безветрие“. И тук, както в „Уроци по немски“, режисьорът използва класическия архетип за блудния син, който се завръща, но вече няма кой да го посрещне. Тук главният герой Калоян (с впечатляващото почти безмълвно участие на Огнян Павлов, по-известен като рапъра Fyre) се прибира в България, сякаш за да се погрижи за оставеното му наследство – типичен дом от времето на соца. На пръв поглед всичко сякаш е много семпло, но Веснаков – на ръба на игралната и документалната стилистика, постепенно ни въвлича в една потискаща среда като отражение на вътрешния безмълвен монолог на героя. Затова въздейства и избраният квадратен формат на снимане (1:1), който още повече подсилва усещането за клаустрофобия и безнадеждност. Но все пак и тук, подобно на „Уроци по немски“, авторът оставя малка пролука, през която да влезе светлина.

„Клопка“ на Надежда Косева също е белязан от рецидивите на прехода, които днес налагат дневния ред на обществото. Сценарист на филма е Боян Папазов („Всичко е любов“, „Силна вода“ „Една жена на 33“), той не е загубил остротата на текста и темата, с която е болезнено актуален. За разлика от споменатите филми обаче, Папазов (заедно с Косева) отстъпва в изграждането на героите – тук твърде еднопланови и плакатни. За част от ролите Надежда Косева избира колеги режисьори, които едновременно са натуршчици, но и не съвсем, предвид опита си в киното, макар и от другата страна на камерата. Отличава се обаче друг непрофесионален актьор (с Награда за мъжка роля) – Александър Трифонов, познат от филмите на Иван Черкелов. Набразденото му лице, походката, гласът и дълбокият поглед напълно се вписват в образа на героя му.

Ще завърша с два филма, които, макар и да не засягат директно прехода, показват неговите белези. „Защото обичам лошото време“ (Награда за дебют) на Яна Лекарска е историята на млада жена, която се опитва да намери себе си и решава да се зарови в спомените, оставени от родителите ѝ в крайморската къща, където е израснала. В руслото на класическия наратив тя бяга от големия град и среща мъж от детството си, който ѝ помага да подреди мислите си. Романтиката съществува, но тя е потърсена сякаш в спомените от първите години на прехода, а там могат да ги открият нашите родители (дори през носталгията по социализма), но не и съвременните млади хора. Техният начин на живот е белязан по друг начин, за който с уникалния си стил разказва Димитър Коцев-Шошо в третия си пълнометражен филм „Отговор на всички въпроси“. Еклектичен, дяволски забързан ърбан филм за времето, пространството и мястото ни тук, в България.

Разбира се, не всички филми от фестивалната програма са белязани от темите на прехода, но за поредна година той преминава като тънка червена линия през повечето творби. Много от заглавията тепърва ще тръгнат с премиери към големия екран. Затова „Златна роза“ може и трябва да се превърне в още една добра платформа по пътя към сърцето на зрителя. Днес, за съжаление, се надяваме само да не е препъникамък.

Наградите на 42-рото издание на „Златна роза“

Голяма награда за пълнометражен игрален филм: „Триумф“, България, Гърция, 2024 г., реж. Кристина Грозева, Петър Вълчанов.
Специална награда на журито за пълнометражен филм: „Клопка“, България, Германия, 2023 г., реж. Надежда Косева.
Наградата на Варна и Награда за режисура: „Безветрие“, България, 2023 г., реж. Павел Веснаков.
Награда за операторско майсторство: Кирил Проданов за „Клопка“.
Награда за музика: Петър Дундаков за филма „Отдалечаване“, Гърция, България, 2023 г., реж. Йоргос Зоис.
Награда за сценарий: Петър Вълчанов, Кристина Грозева и Дечо Таралежков за „Триумф“.
Награда за женска роля: Маргита Гошева и Мария Бакалова в „Триумф“.
Награда за мъжка роля: Александър Трифонов в „Клопка“.
Награда за дебютен пълнометражен филм: „Защото обичам лошото време“, България, 2024 г., реж. Яна Лекарска.
Диплом за специални постижения: Ивелина Минева като сценограф в „Клопка“, „Триумф“, „Сватба.
Диплом за специални постижения: „Никол“ на Елена Тончева и „2х2“ на Андрей Паунов.
Голяма награда за късометражно кино: „Влечугите“, България, Франция, 2024 г., реж. Кристина Спасовска.
Награда на „Филмаутор“: „Никол“, България, 2024 г., реж. Елена Тончева.
Награда на младежкото жури: „Безветрие“.
Награда на публиката и Награда на СБФД: „Триумф“.
Награда на гилдия „Критика“ за пълнометражен филм: „Сватба“, България, 2024 г., реж. Магдалена Ралчева.
Награда на гилдия „Критика“ за късометражен филм: „Свиждане“, България, 2024 г., реж. Веселин Бойдев.
Награда за сериал: „Тревожност“, 2024 г., реж. Илиян Джевелеков.