Култура / Деян Статулов

Деян Статулов

Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.

86 публикации

Между театъра и киното

19.04
2026

„Гергана Кофарджиева беше причината изобщо да започна този филм. Десет години не бях снимал... Когато започнахме да репетираме „Портрет на една мадона“ в „Сфумато“, си помислих, че ще бъде грях да не направя филм с нея. Тя имаше способността да насища сцената с присъствие – по начин, който не може да се режисира... И най-важното: тя беше пълноценен партньор – и като актриса, и като човек.“ Деян Статулов разговаря с Димитър Сарджев за неговия пълнометражен дебютен филм „Приказка за майка и син“ [...]

Прочети повече...

Импровизация с предварителната подготовка. Разговор с Веселин Христов

24.02
2026

Мисля, че операторът трябва да е гъвкав и да се съобразява с филма, който снима. Иначе има опасност с режисьора да снимате различни филми. Резултатът от това ще бъде изображение, което няма да е вярно на филма. Това научих в движение. За всеки филм трябва да бъде намерен визуалният стил, в който да бъде разказан. Тогава изображението става органична част от него. И според мен тогава изглежда, че филмът е добре заснет. Защото е вярно заснет спрямо драматургията и емоцията, която трябва да се покаже. [...]

Прочети повече...

Богатството на историята. Разговор със Зорница София

24.02
2026

Интересно ми е как влизането на жените в киното обогатява историите и съдържанието на филмите и начина, по който са разказани. Няма нужда да говорим и доказваме, че мъжката и женската гледна точка са различни, а нека да видим света през различни очи. Изкуството понякога е кръст и много голям социален ангажимент. Важно е да има повече жени и в комисиите, които оценяват проектите. С последния си филм „3.0 килограма щастие“ кандидатствах пет пъти за финансиране, преди той да бъде подкрепен. [...]

Прочети повече...

Музика, която не се натрапва. Разговор с Христо Намлиев

26.01
2026

По-широката публика не свързва филмите с конкретен композитор, както свързва Джон Уилямс с „Междузвездни войни“ например. Веднага бих посочил имената на Божидар Петков, Кирил Дончев, Кирил Цибулка, Борис Карадимчев и Петър Ступел. Но не мисля, че сме имали филми, в които музиката да е толкова структуроопределящ елемент. Може би в „Мера според мера“ вокалните изпявания на Божидар Петков са част от структурата на филма. Но те пък са толкова фини, че не са натрапчиво забележими. [...]

Прочети повече...