Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.


Проклятието на съвремието. Разговор с Павел Веснаков

Маргиналните герои се вписват по-лесно в идеята да преминат катарзис и затова са ми много по-интересни. Също така смятам, че има нещо красиво в хората, които носят меланхоличен ореол около себе си. Не мога да се сетя за нищо по-интересно от това да видя меланхолията в погледа на някое човешко същество. Аз обаче не възприемам героите от филмите си като маргинали. По-скоро бих казал, че са хора, които не се вписват в света, в който са принудени да живеят, и се опитват да се разбунтуват. [...]

Всички обичат филмовата индустрия

106 години след премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант“ сме свидетели на неговия евтин житейски римейк, в който ролите са разменени. В сюжета на Васил Гендов елегантен българин среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с щедра ръка. Изненадана, открива, че не носи пари, и моли ухажора си да ѝ даде назаем. След това отсядат в луксозно заведение, отново за негова сметка. [...]

Киноадаптация

В началото на 90-те години на ХХ в. актьорът Дъстин Хофман с огорчение констатира, че Холивуд отдавна се управлява от счетоводители: „Често подминават добри сценарии за сметка на сигурни печалби. Не всичко е само цифри“. През последните 30 години тази тенденция продължи. Големи продуцентски компании се окрупниха или бяха погълнати от по-мощни, а други изчезнаха. Пример за това е легендарната „Юнайтед Артистс“, създадена от Ч. Чаплин, М. Пикфорд, Д. Феърбанкс и Д. У. Грифит, която стои зад първите филми за Джеймс Бонд. [...]

Сърцето на Иван Бърнев

Имах желанието за силно себеизразяване, нескромно казано – да занимавам хората с това, което вътрешно ме изгаря. Да развълнувам другите с чувствата и мислите, които докосват сърцето ми. Това важи за всички творци, но средствата са различни. Баща ми като дете ме водеше често на кино, обичах каубойските филми и мечтаех да се пренеса на екрана. Когато един ден станах актьор, се оказа, че всичко това се изпари, защото се оказа, че българското кино го няма. Беше спряло на кота нула. Нямаше филмово производство. [...]