Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

„Искаше ми се да пробвам нещо ново, различно. Вярвам, че непознатите пътеки държат сетивата ни будни, живи. Изваждат ни от ленивостта на познатото, на провереното, на „сигурното“. Режисьорката на филма „Клопка“ Надежда Косева пред Деян Статулов

Надежда Косева е завършила филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Георги Дюлгеров. След като се дипломира, режисира късометражния филм „Ритуалът“, който е част от омнибуса „Поколение: Изгубени и намерени“. Премиерата му е на „Берлинале“ през 2005 г. Следващият ѝ късометражен филм е „Омлет“, който печели Специален диплом на фестивала „Сънданс“ през 2009 г., както и още много световни отличия. Следва късометражният „Втори дубъл“, който отново обикаля света и печели Специален диплом на фестивала в Сараево през 2011 г. През 2018 г. излиза първият ѝ пълнометражен игрален филм „Ирина“, който спечели редица международни награди след премиерата си във Варшава. В същата година Надежда основава КиноКлас и заедно със свои колеги преподава филмово изкуство на деца от цяла България.

Този месец по кината е вторият филм на Надежда Косева „Клопка“ с три награди от Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ 2024 – Специалната награда на журито, отличието за най-добра мъжка роля на Александър Трифонов и за най-добър оператор на Кирил Проданов. Това е историята на Божека – чешит със силно развито чувство за собствено достойнство, който живее усамотено на брега на Дунав в хармония с природата. Когато местният олигарх с подкрепата на кмета и началника на полицията започва печеливш проект, който заплашва здравето на местните хора, Божека се оказва единственият, който може да му се противопостави.

Предишният ви филм, „Ирина“, повдигна важна тема за нашето съвремие – сурогатното майчинство. Успя ли дискусията да се разгърне и филмът да предизвика дебат?

Струва ми се изключително важно филмите, които създаваме, да изграждат образ на нашето съвремие, да отпечатват реалността, в която живеем. Тук и сега. Да трупат памет. Писмо в бутилка. И да, в този контекст „Ирина“ дебатира важна тема за нашето настояще, но не мисля, че филмът предизвика остър социален или политически дебат. Но и не това е била нашата цел.

Възможно ли е киното все още да влияе по някакъв начин на обществото?

Разбира се. Вярвам, че киното провокира, вълнува, окуражава, възпитава и в този смисъл облагородява нас, човеците. А ние сме кирпичът на обществото.

След „Ирина“ как избрахте темата за следващия ви пълнометражен филм? Имаше ли други идеи преди сценария на Боян Папазов?

Идеите винаги са много. Но в момента, в който прочетох сценария на Боян Папазов, разбрах, че това е филмът, по който бих искала да работя. Да му се посветя. Обещах на себе си и на Боян да се опитам да създам филм за човешкото в животните и за животинското в човеците. Надявам се да съм успяла.

Отдавна Боян Папазов се отдръпна от киното. Как се свързахте с него и какво предопредели избора да работите с него?

Владимир Андреев, продуцентът на филма, се свърза с мен. След препоръка на Емил Христов. Това, което ме прониза в текста, беше образът на главния герой Божека. Неговата човешка сила, неговото достойнство и разбира се, неговите взаимоотношения с другия важен персонаж във филма – природата. Баща ми е роден на Дунава. Разказвал ми е много за силата на реката. Дълбоко в себе си посветих филма на него.

Честно казано, „Ирина“ беше по-скоро „женски“ филм, а „Клопка“ е някак си „мъжки“. Така ли е наистина? И как се впуснахте в това предизвикателство?

Честно казано, се уморих от модерното разделение на филмите на „мъжки“ и „женски“. Нека да са човешки! Да, двата филма са много различни и това е напълно съзнателно. Искаше ми се да пробвам нещо ново, различно. Вярвам, че непознатите пътеки държат сетивата ни будни, живи. Изваждат ни от ленивостта на познатото, на провереното, на „сигурното“. Ако в „Ирина“ зрителят разкрива света през погледа и чувствителността на главната героиня, то в „Клопка“ той съзерцава взаимоотношенията човек-звяр. Това, разбира се, предопредели и напълно различния стилистичен подход към текста.

Прави впечатление липсата на професионални актьори. Как и защо решихте да работите по този начин? Кое определи този избор?

Искаше ми се лицата във филма да са ярки, сурови, непознати. Не търсех дълбок драматизъм в нюансите, а силно човешко присъствие. Автентичност. Търсех мит. Не психологическа драма. Трябва да спомена, че в работата с непрофесионалните актьори много ми помогна Мартина Апостолова. Тя беше до тях и до мен във всеки кадър на филма.

Как се работи с колеги режисьори, които са в ролята на актьори?

Изненадващо лесно. В нито един момент никой от тях не се изкуши да застане зад монитора и да облече ризата на режисьор. Всеки един от тях остави суетата и егото си в София и дари филма с автентичност.

Няма как да не ви попитам и за Александър Трифонов. Защо се спряхте на него?

Не съм правила кастинг. Познавах Александър Трифонов задочно – през филмите на Иван Черкелов. Когато се замислих за Божека, в съзнанието ми изникна филмът „Не влизай в пререкания с персонала на банята“. И бях сигурна, че той е Божека. Александър Трифонов е сърцето и сърцевината на „Клопка“. Той не изигра Божека. Той живя Божека. Мисля, че всеки, който е гледал филма, отнася със себе си неговия поглед, осанка и глас. Невероятно благодарна съм за отдадеността и таланта му!

С какво темата на филма ви привлече и как беше формулирана? Още на сценарно ниво или постепенно, в процеса на снимките и постпродукцията?

Разбира се, темата е заложена още в сценария. За мен това беше темата за човешкото достойнство. И както винаги се случва, това, което е посято, се развива, израства във всеки един етап от работата по филма. Това е жив, спонтанен и творчески процес. Заедно с останалите съавтори във филма – оператора Кирил Проданов, художника Ивелина Минева, режисьора по монтажа Нина Алтъпармакова, композитора Ашер Голдсмид и звукорежисьорите Момчил Божков и Андреас Хилдебранд, изведохме тази нишка и я вплетохме във всеки компонент на киноезика.

Вие се занимавате не само с режисура, но и с продуцентска работа, имате и киноклас. Как разпределяте силите си и още ли е трудно да бъдеш жена във филмовия бизнес?

Откакто се роди школата КиноКлас, се отдръпнах от продуцентската работа. Всеки човек има своя предел. Важно ми се струва да се посвещаваме на работата си. Да не бъдем механични. А това изисква време. Сега жонглирам само между децата и режисурата. С риск да се повторя – важно ми се струва да се запазим като достойни човешки същества във филмовия „бизнес“. Независимо от нашия пол.

Разкажете ни повече за кинокласа. Как започна идеята и как се разви през тези години, има ли вдъхновение?

КиноКлас е школа за деца, които са изкушени от света на киното. Идеята се роди спонтанно преди шест години. Започнахме с малък клас в едно софийско училище – Първа частна математическа гимназия. В годините класовете растяха, разпръснаха се из цяла България. Това, към което се стремим и работим заедно с другите преподаватели, е желанието ни да се сформира общност от млади и талантливи творци, които създават и се развиват заедно.

Вдъхновение има, защото децата са искрени и озарени. Както казва А. П. Чехов, „Децата са свети и чисти“. Често ние се учим от тях.