Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

Двадесет години от основаването на своята галерия отбелязват Катрин и Веселина Сариеви. С тях разговаря Яна Костова

Какви изводи си направихте покрай двайсетгодишнината на галерията – какво бихте променили и какво бихте запазили занапред?

За двадесетгодишното съществуване на галерията естествено сме минали през доста етапи главно по посока на поставяните цели, профила, географския обхват и пространствата. Минахме през Sariev – галерия за съвременна керамика и фотография, както беше създадена през 2004 г.; през заявката в посока на съвременното изкуство през 2009 г.; утвърждаването на Sariev Contemporary след 2011 г. до активните образователни програми в България, лист с автори и активното участие на престижни международни панаири за съвременно изкуство и накрая до Sarieva от 2021 г., която заяви насоката си за колаборация с колекционери и откриване на пространство в София. И през цялото това време галерията е била последователна в новаторството си, създаването на културен контекст, образователната си роля, изграждането на доверие между галерия – автор – колекционер.

Ако говорим за изводи, то основният е, че времената текат паралелно – минало, настояще, бъдеще са въпрос на стойности, а не на темпорални граници в изкуството и опити за лесна квалификация. Затова и една от визиите на галерия Sarieva е откриването и налагането на имена, които, без да са с етикета „съвременно изкуство“, излъчват посланията на такова, носят ярка индивидуалност и сетивността на съвремието ни.

Години наред организирахте успешно Нощта на музеите и галериите в Пловдив, какъв опит можете да споделите от този период?

Нощта на музеите и галериите – Пловдив беше част от идеята за събиране на едно общо място на концепции и хора, отваряне на хоризонти и развиване на аудитории. Тази инициатива даде начален тласък за развитие на сцената в България такава, каквато я знаем днес – пъстра, шарена, социална. С Нощта постигнахме много, и то за широк кръг бенефициенти. Няма да забравим, че много от „групите“ в София се събираха на едно място именно в Пловдив. Тя имаше небивал успех и за нас, и за Пловдив като град, и за традиционната ни аудитория от 70 000 души, и за спонсорите и партньорите ни.

„Въведение в съвременното изкуство“ е една от малкото образователни платформи у нас в тази област, какво целяхте с нея?

Както вече казахме, една от основните линии на галерията през годините е била създаването на контекст за съвременно изкуство в България чрез просветена, вдъхновена публика и оформяне на колекционерска среда с познания, визия и новаторски дух. Тази задача би била едностранчива без популяризирането на българското съвременно изкуство в чужбина и поставянето му на международната арт сцена.

Целта беше недостижима без образователна програма, това беше належаща необходимост в една незапозната със съвременното изкуство среда, често твърде скептична или откровено критична. Така през 2011 г. се постави началото на образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ – съвместен проект на фондация „Отворени изкуства“ и галерия Sariev. От 2011 г. ежегодно се организираха образователни курсове и лекции с гост-лектори куратори, художници, критици и локации в София – СГХГ, Vivacom Art Hall, Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“, НХА – галерия „Академия“, а през 2015 и 2016 г. лекции за съвременно изкуство се правеха и в Пловдив. В допълнение, за популяризирането на българското съвременно изкуство в чужбина двете организации обменяха опит и осъществяваха периодично работни визити на куратори, арт критици и колекционери в България. През 2015 г. организираха „Фокус България“ на панаира Viennacontemporary, което е първото мащабно представяне на българско съвременно изкуство на панаир и е от изключително значение и за пазара на изкуство в страната. Петдесет представени български художници, разговори, пърформанси, лекции и публикация направиха възможно най-детайлната картина на сцената в България.

Друга инициатива е издателската дейност, свързана с книги, посветени на историята на българското изкуство и съвременното изкуство като цяло. През 2018 г. беше публикувано „Въведение в българското съвременно изкуство“ с автор Весела Ножарова – издание на български и английски език, което е първата пространна история на българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХI век. По всички свои проекти фондация „Отворени изкуства“ и галерия Sariev са работили с утвърдени критици и куратори, които са канени да разработват свои концепции заедно с нашия екип: Вера Млечевска, Светлана Куюмджиева, Светла Петкова, Владия Михайлова, Весела Ножарова, Яра Бубнова, Десислава Димова и Борис Костадинов.

Проектът „Open Art Files: теми, хора, пространства, документи в българското съвременно изкуство“ се основава върху този опит на фондация „Отворени изкуства“ и галерия Sarieva и цели да го разшири.

Мисля, че не е пресилено да кажем, че създавате и „отглеждате“ колекционери на българско съвременно изкуство. Как се работи с тях?

В един профанизиран и комерсиален прочит, който все още функционира у нас, колекционерът е купувач на изкуство с цел бъдеща печалба от него. Разбира се, това е компрометиран вече поглед. Световните, а за радост, вече и българските практики разкриват колекционера като човек със свободен избор на собствена идентификация чрез изкуството, със солидни познания за него и познаване на своята личност.

В една неразвита среда с ограничени познания за съвременното изкуство пътят за изграждане на колекционери минава първо през образователния ракурс и създаването на контекст за разбирането и оценката на това изкуство. Това бяха задачите на фондация „Отворени изкуства“ и галерия Sariеv, които още от 2011 г. чрез програмите „Въведение в съвременното българско изкуство“ и „Форум Колекционери“ създадоха необходимите условия за развитие на съвременно колекционерство в България.

В един многостранен прочит работата с колекционера е процес на взаимно доверие между галерия, автор и колекционер; на взаимно обогатяване с откриване на нови пространства, които стимулират и трите страни. За да има една галерия колекционери, трябват преди всичко финансова и етическа почтеност, емпатия и стойностни творби. Мисля, че през годините сме имали последователни колекционери и сме създавали нови на фона на изключително малкия им брой в страната – преди всичко заради смелостта ни, доверието в галерията, в избора ни на автори и международния ни авторитет, както и заради честността, точността и толерантността към колекционера. В щастливите ни случаи колекционерът се е превръщал в колаборатор и съавтор в разпознаването и популяризирането на творбите на автора и това прави връзката много по-силна от обикновеното притежаване.

Вие сте първата и дълго време единствената галерия, която представя автори от България на световни изложения за съвременно изкуство. Как се възприема това?

Това да станем още преди 13 години първата частна галерия за съвременно изкуство от България със системно и смело заявено присъствие на международната сцена, е премислен жест и мисия за промяна на имиджа на страната ни, при осъзнат културен и финансов риск. Участвали сме на 25 от най-престижните изложения на съвременно изкуство в Европа и Азия, за което сме минали през сложни конкурсни процедури и сме заплатили високи такси без подкрепа за тях от държавата.

Това беше жест, излизащ извън удобните клишета. Представете си – бяхме буквално сами, единици бяха любителите на изкуството от България, които идваха да ни посетят. Години наред хората бъркаха панаир с биенале и не разбираха какво и защо правим. Днес част от тези хора са вече колекционери не само на нашата галерия, но и на други. Голяма част от авторите, които представяхме, за първи път имаха досег до международния пазар. С някои от тях продължаваме да работим, с други престанахме, но те вече сътрудничат с други, по-млади галерии. Знаем, че имаше много завист заради смелостта ни, но каквото и да казват, това е жест, който е отворил пътя за много наши колеги галеристи и артисти и днес е развил колекционерска среда.

Макар на Запад българското изкуство да не е „на мода“ и да не е част от нов концептуален хит, какъвто е например Глобалният юг, ние вярвахме и вярваме, че за разпознаваемостта значение имат творбите на авторите. Галерия Sarieva има щастието да репрезентира някои от най-талантливите утвърдени и млади български творци, сред които са Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Лъчезар Бояджиев, Стефан Николаев, Вальо Ченков, Камен Стоянов, Руди Нинов, Димитър Генчев и др.

Катрин Сариева е родена в Пловдив. Завършва история в СУ „Климент Охридски“. От 1980 до 1993 г. преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“. Научните ѝ интереси са свързани с изследване на социалната и демографска структура на българския град през 90-те години на XIX век. През 2004 г. заедно с дъщеря си Веселина Сариева основава галерия Sariev (днес Sarieva) , а през 2007 г. – фондация „Отворени изкуства“. Веселина Сариева е родена в Пловдив. Тя е автор, културен мениджър, куратор, колекционер, инициатор и основател на множество международно успешни проекти и организации. Веселина продължава семейна традиция с дълбоки исторически корени в сферата на културата.