Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024 / Кино

Една година с Андрей Тарковски

Религията играеше важна роля в живота на Тарковски и той гореше от желание да се среща с религиозни хора, за да обсъжда с тях проблемите на вярата. Често изпитваше порив да създаде филм по библейски текстове, но се смяташе за твърде малък, за да се захване с такова колосално начинание. Но кой друг можеше да го направи? Заговорихме за бъдещето. Следващият филм на Андрей трябваше да е „Хофманиана“ по стар сценарий, който беше написал в Русия. За двайсет години му бяха позволили да направи само пет филма там. [...]

Живот като на кино. Разговор с Иван Савов

Първата ми роля беше при Никола Рударов в „От нищо нещо“. Много не разбирах как се работи в киното. И твърдя, че 10–20 години по-късно все още не знаех кое как се прави. Нямаше кой да те научи, във ВИТИЗ се учеше само театър. Киното има друга специфика на разказа. След Димитровград бях в Пловдив, после се върнах в Хасково – прекрасна трупа със страхотни актьори под режисурата на Иван Добчев. С него направихме „Суматоха“, „Януари“, „Джендем хан“. После отидох в „Сфутамо“... [...]

Игра на смърт

Някъде по времето на сталинизма в Русия един художник и неговата дъщеря разиграват помежду си особена игра. Игра на смърт. Сякаш това е най-естественото занимание между родител и дете. Провокация към ценностите и филм за възкресението като висша форма на парадокс и сатира. Анимационният филм „Дъщерята на художника“ на Димитър Димитров рисува абсурден, сюрреалистичен свят, вдъхновен от разказа „Баща и дъщеря“, но и от цялостното творчество на руския авангардист Даниил Хармс. [...]