Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024 / Интервю

Невъзможно е да се измами историята. Разговор с Михаил Зигар

20.12
2024

Всички, които живеят в днешна Русия, са формирани от това, което се учи в училище. И Пушкин, и Толстой, и Достоевски са тези конструкти, от които се състои манталитетът на абсолютно всички руснаци – от Путин до противниците на войната. Не може да се каже, че руската култура е виновна или невинна. Затова се заех да си изясня до каква степен не сме оценявали правилно мнозина руски писатели. Тук е вината ни и тази вина трябва да поемем върху себе си, защото сме ги възприемали неправилно – като светци и „свещени крави“. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Това, което не се вижда. Разговор с Катя Петровская

20.12
2024

Думата „травма“ за мен е нещо статично, егоцентрично. При нас у дома винаги идваха някакви хора и аз твърде рано чух за Унгария през 1956 г., на 11 години разбрах какво се случва в Полша – приятели на моя баща ни разказаха за „Солидарност“, за протестиращите работници, срещу които насочвали водни оръдия. Много рано – на 11–12 години, научих и за Бабин Яр, имах невероятен разговор с баща ми. Мнозина мислят, че ние като евреи сме говорили само за Холокоста. Това е глупаво, говорехме за вашата и нашата свобода. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Безпокойството на нашия дух. Разговор с Кшищоф Зануси

20.12
2024

Несъмнено е парадокс с очите си да виждаме невидимото. Казват, че незрящите виждат невидимото по-добре от онези, които имат здрави очи. Парадокс е, да, но невидимото винаги е свързано с понятието за тайнство, а днешният човек със своята гордост и самоувереност се опитва да премахне тайнството, като го обясни и разобличи, като покаже, че то всъщност не е скрита реалност. Мисля обаче, че в продължение на хиляди години хората са били във връзка с тайнството, с тази съществуваща, макар и несетивна реалност. [...]

От Владимир Градев 0 коментара Прочети повече...

Хората на София. Разговор с Вихрен Георгиев

20.12
2024

Целта е да предадеш нещо с една снимка – тя да предизвика емоция, да ни накара да се замислим, да поискаме да променим нещо. Дразня се на масовото навлизане на фотографията в социалните мрежи – всичко се прави за събиране на лайкове, да се тупаме в гърдите какви големи фотографии сме. Не сме. Всеки може да снима ето тези дървета. Но с каква цел го прави? Защо подсилваме цветовете и ги превръщаме в нереални? Това опошлява самата фотография като изкуство. Хората спират да ценят истинската фотография. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...

Василена Винченцо – Притиснати от обстоятелствата

19.12
2024

Според мен би трябвало да се предвиди програма, която целенасочено да подпомага независимите пространства – не артисти и проекти, а пространства (!) – защото осигуряването на материално-техническата база е доста скъпо начинание. Условията за кандидатстване могат да бъдат определени в зависимост от това колко време функционира това място, какви са постиженията, какъв кредит на доверие му се дава; да се разработят механизми за дебютиращите пространства и за насърчаване на повече такива места. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Хоризонти на съзерцанието

19.12
2024

Съвременното изкуство затова се нарича съвременно, защото отразява моментната ситуация. То трябва да се разглежда в социокултурния му контекст – нищо в него не се появява самоцелно, дори и най-интимното на пръв поглед. За съжаление, не мисля, че е в подем – и на локално, и на глобално ниво живеем в толкова кризисен свят. Но и днес се появяват много добри автори, нестабилността също може да е продуктивна. Хубавото на понятията за съвременно и за изкуство е, че са в непрекъснат процес на преформулиране и реконструкция. [...]

От Мариана Първанова 0 коментара Прочети повече...