Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

„Хамлет“ от Уилям Шекспир в Театър „Българска армия“

Днес в турбулентния свят, в който живеем, режисьорът Стоян Радев и трупата на Театър „Българска армия“ правят един искрен и зареден с младежка енергия „Хамлет“. Във вечната Шекспирова трагедия те се фокусират върху въпроса за „разглобения век“ (I действие, V сцена), за привидното благополучие и хедонизъм на всекидневието, зад които се открива бездната на хаотично и объркано съществуване. Именно този драматичен свят, фиксиран в класическата пиеса, чиито многовековни ценности са разрушени или забравени, а персонажите се лутат сред техните отломки, завръщайки се към първичните си инстинкти за власт, притежание и лесна наслада, силно привлича режисьора и актьорите с преките си алюзии с днешния ни живот. Нещо повече, те искат да видят днешния Хамлет и неговите връстници, как съвременните млади хора обитават подобен свят.

Определяща характеристика в работата на този режисьор е стремежът му да търси в актьорското присъствие на сцената съчетание между проникването в света на персонажа и непосредственото преживяване чрез него на автентичен личен опит на изпълнителя. Ето защо в спектакъла участват повечето младите актьори на театъра. Задачата им е не толкова да изиграят ролите на знаменитите Шекспирови герои, въплъщавайки една или друга режисьорска концепция, колкото да намерят общото между тях и себе си, да покажат как те се чувстват в подобни ситуации. Точно това смесване на актьорско изпълнение и автентично лично присъствие създава непринудената актуалност на представлението.

Идеята на Стоян Радев за разглобения съвременен свят, изпълнен с безпричинна жестокост, насилие и войни, в който хората се движат сред отломките на една блестяща многовековна цивилизация, изобретателно е продължена в сценографското решение на Нина Пашова. Сцената е изпълнена с руините на величествен някога дворец. В центъра се извисява масивна колона, зад която се издигат полуобгорели стени и сводове, а на преден план са разположени няколко оцелели пространства от грандиозна сграда – кът от дневна с диван и драперии, самотен кралски трон, част от стълби, водещи в нищото. По пода са разпръснати остатъци от скорошното сватбено тържество, а навсякъде по мебелите и руините висят скъсани гирлянди.

Актьорите се движат в хаоса на този разглобен свят. Те биха могли да бъдат хора от всяко време – костюмите им са смесица от съвременни дрехи и елементи от различни епохи, както и от неочаквани находки (в първите сцени Офелия е в пачка и палци на балерина). В някои от епизодите Хамлет, Хорацио, Розенкранц и Гилденстерн се появяват на тротинетки, в други – откровено се самоиронизират или надиграват.

В изпълнението си на Хамлет Ясен Атанасов, един от най-ярките актьори в като цяло много силната млада трупа на Театър „Българска армия“, показва, че самотният и разочарован датски принц би могъл да е всеки от нас. Внимателно и пестеливо актьорът разкрива страданието на своя персонаж от жестокостта и несправедливостта на света, с които се сблъсква за първи път, както и от предателствата на най-близките, които го отчайват и ожесточават. След това с неочаквана гъвкавост се връща към себе си и зрителите виждат как преживява несправедливостта един млад човек днес – вътрешно много болезнено, но външно скрит зад маската на обран (само)ироник. Линията на автентизма в изпълнението му е допълнена от факта, че Призракът на стария крал Хамлет е Атанас Атанасов. Известният актьор не само играе ролята на Хамлет на същата сцена преди 19 години, но и в живота е баща на сегашния ѝ изпълнител.

Много изобретателно балансиращи между Шекспировите герои и самите себе си в образа на сърдити млади бунтари са Васил Дуев-Тайг като Лаерт и Владимир Матеев като Хорацио, както и Ели Колева в сложната роля на Офелия. Гергана Плетньова намира точна и убедителна мотивация за поведението на Гертруда – жаждата за бягство от грубостта на живота в опиянението (от алкохол, любов, илюзии) и създава сложен и драматичен образ. Добрия актьорски екип умело завършват Иван Радоев като Клавдий и Веселин Ранков като Полоний.

Един отдавна необходим „Хамлет“ на младите.