Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

23 04

„Хамлет“ на младите

От Камелия Николова 0 коментара A+ A A-

„Хамлет“ от Уилям Шекспир в Театър „Българска армия“

Днес в турбулентния свят, в който живеем, режисьорът Стоян Радев и трупата на Театър „Българска армия“ правят един искрен и зареден с младежка енергия „Хамлет“. Във вечната Шекспирова трагедия те се фокусират върху въпроса за „разглобения век“ (I действие, V сцена), за привидното благополучие и хедонизъм на всекидневието, зад които се открива бездната на хаотично и объркано съществуване. Именно този драматичен свят, фиксиран в класическата пиеса, чиито многовековни ценности са разрушени или забравени, а персонажите се лутат сред техните отломки, завръщайки се към първичните си инстинкти за власт, притежание и лесна наслада, силно привлича режисьора и актьорите с преките си алюзии с днешния ни живот. Нещо повече, те искат да видят днешния Хамлет и неговите връстници, как съвременните млади хора обитават подобен свят.

Определяща характеристика в работата на този режисьор е стремежът му да търси в актьорското присъствие на сцената съчетание между проникването в света на персонажа и непосредственото преживяване чрез него на автентичен личен опит на изпълнителя. Ето защо в спектакъла участват повечето младите актьори на театъра. Задачата им е не толкова да изиграят ролите на знаменитите Шекспирови герои, въплъщавайки една или друга режисьорска концепция, колкото да намерят общото между тях и себе си, да покажат как те се чувстват в подобни ситуации. Точно това смесване на актьорско изпълнение и автентично лично присъствие създава непринудената актуалност на представлението.

Идеята на Стоян Радев за разглобения съвременен свят, изпълнен с безпричинна жестокост, насилие и войни, в който хората се движат сред отломките на една блестяща многовековна цивилизация, изобретателно е продължена в сценографското решение на Нина Пашова. Сцената е изпълнена с руините на величествен някога дворец. В центъра се извисява масивна колона, зад която се издигат полуобгорели стени и сводове, а на преден план са разположени няколко оцелели пространства от грандиозна сграда – кът от дневна с диван и драперии, самотен кралски трон, част от стълби, водещи в нищото. По пода са разпръснати остатъци от скорошното сватбено тържество, а навсякъде по мебелите и руините висят скъсани гирлянди.

Актьорите се движат в хаоса на този разглобен свят. Те биха могли да бъдат хора от всяко време – костюмите им са смесица от съвременни дрехи и елементи от различни епохи, както и от неочаквани находки (в първите сцени Офелия е в пачка и палци на балерина). В някои от епизодите Хамлет, Хорацио, Розенкранц и Гилденстерн се появяват на тротинетки, в други – откровено се самоиронизират или надиграват.

В изпълнението си на Хамлет Ясен Атанасов, един от най-ярките актьори в като цяло много силната млада трупа на Театър „Българска армия“, показва, че самотният и разочарован датски принц би могъл да е всеки от нас. Внимателно и пестеливо актьорът разкрива страданието на своя персонаж от жестокостта и несправедливостта на света, с които се сблъсква за първи път, както и от предателствата на най-близките, които го отчайват и ожесточават. След това с неочаквана гъвкавост се връща към себе си и зрителите виждат как преживява несправедливостта един млад човек днес – вътрешно много болезнено, но външно скрит зад маската на обран (само)ироник. Линията на автентизма в изпълнението му е допълнена от факта, че Призракът на стария крал Хамлет е Атанас Атанасов. Известният актьор не само играе ролята на Хамлет на същата сцена преди 19 години, но и в живота е баща на сегашния ѝ изпълнител.

Много изобретателно балансиращи между Шекспировите герои и самите себе си в образа на сърдити млади бунтари са Васил Дуев-Тайг като Лаерт и Владимир Матеев като Хорацио, както и Ели Колева в сложната роля на Офелия. Гергана Плетньова намира точна и убедителна мотивация за поведението на Гертруда – жаждата за бягство от грубостта на живота в опиянението (от алкохол, любов, илюзии) и създава сложен и драматичен образ. Добрия актьорски екип умело завършват Иван Радоев като Клавдий и Веселин Ранков като Полоний.

Един отдавна необходим „Хамлет“ на младите.

Споделете

Автор

Камелия Николова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов
    30.12.2025
  • Русия е превзета от врагове, обявили ме за враг
    30.12.2025
  • Да се потопиш в света на Пипков
    30.12.2025
  • Агнешка Холанд – За фактите и фантазията
    30.12.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO