Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

„Нокомис“, Катерина Стойкова, издателство ICU, 2024 г.

Книгите на Катерина Стойкова е важно да бъдат описани като цялостна архитектура на теми и начини на постигането им. Имам смътен спомен за грейналото лице на Катерина на конкурс в Стара Загора от края на 80-те, а преди това често срещах името ѝ в сп. „Родна реч“, култово за онова време. Взех наслуки три броя на списанието от 1988 г., когато Катя е била на 17, втори курс в ТСА „Кольо Фичето“ в Бургас. В бр. 1 е публикуван разказът „Утрото на бледите локви“, в бр. 7 е стихотворението „Хиляда и една нощ“, в което героинята решава да избяга с влака и сяда на мястото за инвалиди. В бр. 10 има дори два нейни текста в рубриката „Първи стъпки“.

Поезията в седемте издадени на български книги на Катерина е силна, дълбоко себепознавателна до моментите на „излизане на светло“. Не се сещам за друга подобна бг поезия на психологическата травма с подобен концентрат от талант и ум.

През 2009 г. излиза книгата „Въздухът около пеперудата“ (изд. „Факел експрес“) с много ясен чертеж. В нея са разчертани полетата на болката от нараняването, точките на възникналите кризи, сюжетът на инквизираното съзнание на героинята. Всичко започва с избора на бабата с отражение в поколенията и дядото, с когото отглежда детето, бягството от бащата, извращенията на соцказармата, болестта и смъртта на майката жертва, нейното погребение и отвъдно послание, вярата само „за всеки случай“. Текст от тази книга прескача в следващата – „Сус-мос“, болестта на напусналите родния край хора. Раздели и липси на цялост, при които няма излизане от катрана. „Неделимо число“ от 2011 г. в същото издателство е изключителна книга, писана с повече въображение, абстрактни модели и по-сложен строеж – пространство за дискутиране на любовта и отношенията. На пръв поглед се обсъждат думи, а не неща, всъщност се оказва обратното. Освен оформлението на Яна Левиева тази книга е снабдена и със задълбочен послеслов от самия Светлозар Игов. В „Как наказва Бог“(2014), първата от книгите, издадени от ISU, са разработени елипсите на очакването и болестта на перфекционизма, отново с ключ, този път от Кристин Димитрова. Странна книга е „Птичка на перваза“ в изд. „Знаци“ – джобен формат сентенции, които стоят като изтеглени самостойни нишки от поетичното. През „Втора кожа“(2018) проговаря домашното насилие. Нещо формообразуващо в своята жестокост и обосноваващо всички по-нататъшни бягства, избори и степенувания на добра-по-добра-най-добра. Кой какво заслужава и защо не го изтърпи... „Американски деликатеси“ (2022) продължава постоянната война, която взема жертви спрямо „заключената в престрелка“ лирическа героиня и нейната винаги оспорвана идентичност.

Новата „Нокомис“ има епиграф от Стоянка Грудова, любима поетеса. Книгата е за зависимостта от духовния гуру, в по-разширен вариант – болестната зависимост на човек от друг човек, бягството от отговорността за собствените решения. Поезия в проза за следващата в редицата травматична история. Чуждата дума означава „баба“, неясно повече бяла или индианка. В подробности е описано духовно общество, следващо религиозната практика на племето хопи. И учението, и лекарят се оказват лъжа. Бабата е фалшив гуру, сурогат, а духовността ѝ е бизнес. При определени условия обаче човек е склонен да вярва, да се надява и дори да служи някому. Хронологически действието в книгата се развива отзад напред и изгражда цялостна картина на отровния възел на зависимостта. На места виждаме конспект на живота на героинята, който в известна степен вече познаваме от другите книги. Така Катерина Стойкова схематизира цялостен роман за процесите на самопознание, като попълва различните празни ниши с всяка нова книга. Фигурата на терапевтката съвпада с потърпевшата от терапията. История на злоупотребата с власт и опита за изцеление, който може да изведе към свободата да си ти без заплахата от отхвърляне, без чуждия порицаващ поглед, но най-вече без ужасния палач, който носиш в себе си.

Заглавието е по стихотворението „Кратка притча за любовта“ от „Американски деликатеси“ с подзаглавие „Разговор с Деница, 4 г.“: „Деница: Заедно ловим божи кравички. / Катя: И какво ги правите тези божи кравички? / Деница: Убиваме ги. / Катя: Убивате ги? / Деница: Да. За да можем да ги вземем. После си играем / с тях. После ги пускаме на свобода и търсим други“.