Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Указания към себе си

„И един ден, когато стана писател“ е книга албум-дневник-мемоар-спомени-сценарии“, лексикон на актьора Филип Трифонов. Консултанти са синът на актьора Мартин и вторият член на създадения от Фипо „Естествен театър“ Николай Гундеров. Заглавието маркира иронично „писателска програма“, а книгата излиза де факто писателска реализация. И както актьорът казва за друга книга (на Матей Стоянов), че е за „хора, неизраснали в комунистически семейства“, важи точно за неговата. [...]

Кутия с предмети

Томът с избрани стихотворения на Здравко Кисьов ми даде дистанцията на миналите повече от 30 години към една поезия на вътрешната перспектива с последователен философичен подход, нещо феноменално за последните десетилетия. Съставител е синът на Здравко Кисьов – Роман, който е като в стиха на баща си „Подобно съд, от обич преизпълнен / по пътя си към вас внимавам / да не разлея нито капка“. Особено полезна е критическата част в края с мнения, които завъртат посоки от гледни точки към Кисьовата поезия. [...]

Неонов Авел

Запомнила съм Мария Каро с „копривата, която е като език, набоден с / букви“ от самиздатското сп. „Мост“, после от сп. „Ах, Мария“ и най-вече от ризомната книга „Карта“, която преди години бях описала с теорията на Жил Дельоз и Феликс Гатари. Последваха книги ѝ „Жулиет Летърс“, „Дишащият хълм“, днешната „Сълза и сняг“. Ще нарека текстовете ѝ „контекстуални“ заради света, който създават около и вътре в себе си. Цялостната картина е стил и културология. Сегашното писане е като говорене, смирено и без амбиция за поанта. [...]

Избрани старци

Книгата с избрани творби на писателя Людмил Станев включва произведения от „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“... Писателският стил на автора е разпознаваем с абсурдизма и езиковата игра, базирани на екзистенциалното преживяване. На интелигентния читател му е крайно забавно, защото умно и хумористично е влязла в играта цялата култура на цивилизацията, а на критика му е леко тягостно, защото може да концептуализира всяко ъгълче на тази проза... [...]