Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Павел Хюле и паметта. Разговор със Силвия Борисова

Хюле е майстор на историите за родовата памет. Може да се каже дори, че „Мерцедес Бенц“ е още по-лична, тя е снабдена и с оригинални снимки. „Възпявай градините“ е по-обща, там няма връзка с неговите родове, но паметта присъства и е много по-богато разгърната. Привлече ме тази книга, едно, че харесвах вече Хюле, и второ, стана ми интересно заглавието, защото то на полски звучи по-странно и екзотично, отколкото на български. Цитат е от Рилке и самият превод на този негов сонет звучи доста по-различно. [...]

Седем телеца и седем овена

Новата книга „Седем поеми“ на Илко Димитров не желае да разсейва по никакъв начин, а да бъде само „навлизаща“. По условие жанрът на поемата не е за случайни посетители. Той уплътнява навътре не само търсения смисъл, но и дотук постигнатото в поетическите полета. Книгата не казва, че е панорамна, че е „избрано“ и откъде е избрано, може и да не е, тя не иска да знаем подробности. Намирам това за добра идея на издателите, защото няма да пречи творбите да се четат в новия им общ контекст. [...]

Ивайло от Троян

Да прочета сборника с текстове от конференцията за Ивайло Иванов на 9 декември 2022 г. във Велико Търново, беше все едно да прочета Ивайловия лексикон от ученичеството. Исках да видя какво са писали неговите приятели, тежката артилерия на търновската група – Мира Душкова, Мая Ангелова, Гергина Кръстева, Николай Петков и други, преподавателите му Димитър Михайлов, Иван Станков, Сава Василев, още литератори и критици. Получил се е пълноводен, разнообразен и автентичен сборник, първият такъв цялостен... [...]

Лов на божи кравички

Книгите на Катерина Стойкова е важно да бъдат описани като цялостна архитектура на теми и начини на постигането им. Имам смътен спомен за грейналото лице на Катерина на конкурс в Стара Загора от края на 80-те, а преди това често срещах името ѝ в сп. „Родна реч“, култово за онова време. Взех наслуки три броя на списанието от 1988 г., когато Катя е била на 17. В бр. 1 е публикуван разказът „Утрото на бледите локви“, в бр. 7 е стихотворението „Хиляда и една нощ“, в което героинята решава да избяга с влака и сяда на мястото за инвалиди. [...]