Радвайте се, защото намерих изгубената драхма. Жената имала десет и изгубила една, обърнала цялата къща и щом я намерила, събрала другите жени да празнуват. Поезията на Станимир Дринчев е моята драхма. Единствената книга на Дринчев „Грижа“ излиза през 1981 г. В първата част на книгата му има балкон, прилича на Далчевия, но не е зазидан и не липсва, там е височината на детството. Има мълчание, пълно с говорене, поглед от втора степен за живелия на брега, който отдавна не е виждал морето. [...]
Ситуацията вече е все едно всичко е казано. В Нобеловата реч на Ласло Краснахоркаи се говори за стари, „класически“ ангели и нови ангели, които не само нямат криле, но нямат и послание. Диалогът между Бог и човек е прекратен, общуването е на пауза. Технологичните ангели не ни говорят, само ни гледат. Чакат на нас, но и ние мълчим. Устройствата са ни лишили от въображение и ни е останала само краткосрочната памет. Поезията на Липска е противоотрова по отношение на въображението. [...]
Всичко става за игра. Всеки цвят, който видиш, трябва да се ползва, щом го има в палитрата. Основното е радостта от измислянето и играта, да дадеш друго значение на думата и после, когато някой я използва, да се сетят за тебе. Например моят професор по медицина Чалдъков, голям учен в областта на клетъчните структури, заклет бургазлия, въпреки че живее във Варна от 60-а година. Казвам му, че получава бургазъм, когато говори за Бургас. Той много хареса това и научил всички в Бургас, че аз съм авторът на тази дума. [...]
Имам неясен спомен от влиянието на една корица на книга в университетските книжарници. Още не знаех какво има между кориците, но във въздуха се усещаше нещо радикално. Книгата беше издадена през 1994 г. от издателство „Вирга“ в малък тираж със заглавие „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ от Иван Станев. После изчезна и дори антикварите я нямаха. През изминалата 2025 г. дойде ново издание на „Избитите обитатели“ с поезия, драма, теория на Иван Станев, писана между 1985 и 1987 г. [...]
