Култура / Брой 7 (3020), Септември 2025

Преди сто години първата призната терористична организация в Европа извършва атентат във Виена. През 1925 г. един македонски деец е застрелян като предател в ложа на виенския Бургтеатер. Организацията му съществува и днес: в Северна Македония тя управлява, в България е опозиция

Не бях виждал никога преди белия надгробен камък, който открих на празника на Вси светии в Централното виенско гробище, недалеч от семейния ни гроб. Ала този път на него имаше червен знак, че предстои освобождаване на гроба. Тук почива Тодор Паница, умрял на 8 май 1925 г. Като място на смъртта е гравирано: „Бургтеатър Виена“.

Тази информация пробуди любопитството ми. Може би човекът е бил актьор и е получил инфаркт на сцената, помислих си невинно в началото. При смърт на обикновен зрител никой не би споменал театъра.

Попитах един български приятел дали е чувал за починалия. Той веднага ми отговори. Да, човекът все още е познат в България като революционер от ВМРО, организация, която се бори в края на XIX век за освобождението на Македония от османска власт и за независима македонска държава на Балканите. Ала често нейните активисти предпочитат да се избиват помежду си. Тодор Паница е застрелян в ложа във виенския Буртеатър по време на представлението на Ибсен „Пер Гюнт“. Когато в пето действие на драмата на сцената се разиграва шумно корабокрушение, се чуват няколко изстрела. Три куршума улучват 42-годишния революционер, други четири раняват неговата съпруга и телохранителя му. След кратка пауза представлението продължава, вероятно за да се осуети паниката.

25-годишната извършителка идва от Македония, както и жертвата. Менча Кърничиу – според македонско-румънския ѝ произход, или на български – Менча Кърничева, е обезоръжена от пребледнелия театрален касиер и арестувана от дежурния полицай. Жертвата е „един лош македонец“, заявява тя. Ставало дума за отмъщение, защото той е убил двама другари от своята бойна организация и по-късно е искал да разцепи освободителното движение, обяснява тя по-късно по време на разпита.

Във Виена тя се познава с балдъзата на жертвата. Месеци наред живее в нейното жилище в Седми район. И именно през нея организира плана за убийството: тя кани жертвата и българските си приятели в Бургтеатър, като осигурява билетите. В знак на благодарност за доброто посрещане във Виена от сестрата на съпругата на Паница.

По време на разпита тя обяснява и избора на местопрестъплението. Знаела, че Тодор Паница винаги е бил придружаван от един или повече телохранители и сам носи револвер, защото се страхува от атентати. По тази причина нападението на улицата ѝ изглеждало опасно. Решава да го убие по време на представлението в Буртеатър, защото вниманието му ще е отклонено, а освен това тя ще седи точно зад него.

„Никой не умира в средата на пето действие“

За зрителите, повечето от които изобщо не са разбрали за убийството, е повторена една част от Пето действие. Ала актьорът от Бургтеатър Филип фон Зеска внимателно пропуска да извика: „Идвам за тялото“, защото трупът на Паница наистина е изнесен от театъра. И заключителните думи на пътника към Пер Гюнт: „Не се тревожете, героят не умира в средата на действието, дори и на петото“, също са пропуснати, както пише Георг Маркус в „Курир“.

Това е единственият атентат в Бургтеатър, потвърждават от дирекцията. Убийствата и смъртта са само на сцената – от Вилхелм Тел до Юлий Цезар. Ала тогава, през май 1925 г., е пролята истинска кръв. Втора ложа, вдясно на трети балкон, остава затворена няколко дни след убийството. Първо трябва да се почистят кървавите петна по парапета.

Убийството естествено е било новина за тогавашна Виена от времето на Третата република, за него съобщава и международната преса. Някои вестници критикуват обстоятелството, че въоръжена група чужденци се е разхождала безпрепятствено в центъра на Виена и е била допусната в Буртеатър. Както убийцата, така и жертвата и телохранителят са носели 8-заряден револвер „Маузер“. Той е особено мощен, както може да се установи от раните на жертвата. Не е било трудно и други зрители да пострадат.

Някои вестници описват с необичайни подробности откъде са влезли и излезли куршумите: от тила до носната кост и пр. Един вестник съобщава сензационно – атентаторката е „слабо, болнаво момиче“, то носело револвера в торбичка, прикрепена към „копринените ѝ кюлоти“.

В началото имало объркване за истинската самоличност на жертвата. Утринните вестници съобщили първо за убийството на Димитри Арнаутович. Под това име Паница е отседнал заедно със съпругата си в един хотел във Виена-Мариахилф. Паница е свързан семейно с Виена, където се намира търговско представителство на негов роднина със същото име.

Борбата за независимост на Балканите

Неговият живот минава под знака на борбите за независимост на Балканите. Роден в Оряхово на брега на Дунав, още като млад той постъпва във Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която действа след Берлинския конгрес от 1878 г. на територията на Македония, останала в Османската империя. Дейците на ВМРО, наричани комити, в продължение на десетилетия извършват нападения, убийства и бомбени атентати. В известна степен това е първата терористична организация в Европа. След Илинденско-преображенското въстание през 1903 г., потушено с голяма жестокост, европейските правителства се заемат с „македонския въпрос“ и дори изпращат сили за сигурност в региона.

Организацията се разцепва – възниква едно крило, което е просръбско и се застъпва за балканска федерация. Паница се присъединява към него и през 1906 г. е изключен от организацията. По-късно той хладнокръвно убива двама от водачите ѝ по време на вечеря. Успява да избегне смъртната си присъда, издадена от ВМРО, и през Първата световна война преминава на страната на Александър Стамболийски, който тръгва срещу българския цар Фердинанд. Стамболийски е помилван, впоследствие става министър-председател и през 1919 г. участва в преговорите за подписването на мирния договор в Ньой сюр Сен. По-късно сключва споразумение с Югославия за обезопасяване на общата граница. В резултат на което ВМРО вече не може да действа безпрепятствено в сръбската част на Македония. В Югозападна България, на границата с Кралство Югославия, ВМРО държи под контрол до 1934 г. един регион като „държава в държавата“ – със собствени данъци и нападения на чети срещу Югославия.

През 1923 г. ВМРО организира заедно с българските националисти преврат срещу Александър Стамболийски. Той е заловен от членове на ВМРО в родното си село, измъчван и разстрелян. Отсечената му глава и ръката, с която е подписал омразните споразумения, са изпратени в София.

След Първата световна война Паница симпатизира на комунистите в София и Москва и създава ново разклонение на ВМРО, заради което с право се страхува от убийство. Многократно отсяда във Виена, най-често под фалшива самоличност и пазен от телохранител. Паница е заможен, трябва да е получавал средства и от Комунистическия интернационал в Москва.

Паница е познавал убийцата

Той е познавал убийцата, която е активистка на македонското женско движение. Първоначално тя го боготвори като герой. През 1924 г. Менча постъпва в националистическото крило на ВМРО, приема поръчението за убийството на Паница, купува револвер в София и заминава за Виена. Там тя живее у балдъзата на Паница и крои планове за убийството. По време на съдебния процес отново заявява, че е убила противника си по политически причини. Търсила е отмъщение за организацията заради убитите от Паница активисти и заради предателството на комунистическите отцепници. Леви вестници я обвиняват, че е действала и по поръчка на дясното националистическо правителство в София.

Заради предполагаемо тежко заболяване на бъбреците и белодробна туберкулоза тя получава само осем години затвор. Месеци по-късно е освободена и експулсирана от Австрия. Връща се в България и през 1927 г. се омъжва за водача на дясното крило на ВМРО Иван Михайлов, който я е подстрекавал да убие Паница.

Тази сватба предизвиква подигравателни коментари във виенската преса. Убийцата е заблудила съдебните заседатели, че е болна. Правят се и сравнения с друго политическо убийство във Виена. През март 1925 г. зъботехникът Ото Ротщок, бивш националист, е застрелял публициста и писател Хуго Бетауер („Безрадостна улица“, „Град без евреи“) в неговата редакция. Той е оправдан и се гордее с престъплението си дори през 1977 г.

ВМРО продължава дейността си. През 1934 г. нейни членове застрелват с подкрепата на хърватските усташи и на Мусолини югославския крал Александър I и френския външен министър Луи Барту в автомобила, докато пътуват из Марсилия. Това става повод през 1936 г. в Обществото на народите да се подготви първото международно законодателство срещу тероризма. Ала по това време македонското освободително движение е до голяма степен разформировано от армията и силите за сигурност в Югославия и България.

Кърничева и нейният съпруг са принудени да бягат в Турция, по-късно в Хърватия, а през 1945 г. в Рим, където тя живее до смъртта си през 1964 г.

Старият конфликт продължава

Старата вражда продължава до днес: в Република Северна Македония и в България ВМРО съществува под формата на влиятелни партии, които враждуват помежду си. В Северна Македония партията ВМРО-ДПМНЕ спечели през пролетта на 2024 г. парламентарните избори и сформира правителство. В България ВМРО беше по-малкият партньор в правителството, излъчи военен министър и предизвика налагането на вето срещу преговорите на Северна Македония за влизане в ЕС, тъй като страната не признава българските си корени и продължава да отстоява тезата за собствената си култура и език.

В националния музей в Скопие картини разказват събитията от кървавата история на освободителното движение, сред които е и убийството в Бургтеатър. И до днес съществува паметник на Тодор Паница в родния му град Оряхово на брега на Дунава. През 2008 г. убийството в Бургтеатър е пресъздадено в пиеса от българския драматург и режисьор Иван Станев. Тя се играе с успех в Страсбург, Париж и Берлин, но не и във Виена.

„Виждам исторически паралели във факта, че по онова време Балканите се сближават с Европа. Днес арабските страни влизат в сферата на западния свят – казва Станев. – Историята на убийството в Бургтеатър илюстрира особено добре сблъсъка на културите. Тук се играе „Пер Гюнт“ – пиеса от далечния север, македонци отиват на театър във Виена, това е вълнуваща отправна ситуация.“

Междувременно гробът на Паница в Централното виенско гробище е реставриран от неизвестни лица и спасен от разруха. Бившият посланик на България Иван Стоянов Сираков възнамеряваше да демонтира белия надгробен камък и да го пренесе в музей в София. Ала северномакедонският му колега осуети този план.

Превод от немски Людмила Димова