Единствено езикът. Разговор с Васил Балев

Злоупотребата с езика, особено умишлената и безогледна злоупотреба с езика, е едно от нещата, които най-много ме дразнят. Забелязвам все повече във всякакви сфери, че хората стават все по-непроницаеми за същинския или евентуален смисъл на нещо казано, прочетено или изобщо за езика като цяло. Всички ние сме развили особен вид дебелокожие към звука, заключен вътре в думите... Тази нечувствителност е огромно самоограбване. Тази грубиянщина към езика и честото му незачитане са много печални. [...]

Досие „Семка“. Разговор с Михаил Вешим

За мен писането е забавление и приключение. Затова се пробвам в различни жанрове – за мое разнообразие. За четиридесет и пет години съм писал какво ли не – фейлетони почти всеки ден, разкази, сценарии за филми и за телевизионни предавания, комедии, романи… Сега пък реших да опитам в нов жанр – биографията. Доста време ми отне, защото малко са останали хората, които са познавали Сенко отблизо. Започнал като бедно дете на улицата, 09.09.1944 г. го заварва като богат и успял човек, част от софийския елит. [...]

Да стъпчеш себе си

Лиспектор е на 44 години, когато пише „Страстите според Г.Х.“, така че не можем да говорим за юношеска неувереност, още повече че книгата е преднамерено експериментална и често недостъпна. Далеч от незряла творба, в нея боботи пламъкът на младежкия невротизъм, на онази точка в пространството, в която обектът заема две позиции едновременно. Романът изобилства с такива трептения, докато образът постепенно съвпада, за да се проясни лицето на въпросната Г.Х., която споделя с нас като с любовник за своята криза. [...]

Жан-Жак Русо, XXI век

Тия две книги на Капка Касабова – „Еликсир“ и „Анима“ – трябва да се четат една след друга. Не само защото с темите си те някак органично се стиковат – „Еликсир“ е за растителния свят, „Анима“ – за животинския (флората и фауната, тъй да се рече), но и защото настроенията, внушенията, убежденията, идеологията им в крайна сметка си пасват като плочки от домино; разбъркано домино, което показва как човечеството все повече се е отдалечило от природата и е на път да погуби себе си – своите основания и своите въжделения. [...]

Скритите места в живота

Книгата с поезия на Оля Стоянова излезе още преди година, но покрай многото стихосбирки от утвърдени и от млади автори остана някак встрани от интереса, надявам се, само на критиката, а не на читателите. Мисля обаче, че не бива да я пропускаме. Тя със сигурност попада сред най-доброто в поезията от миналата година. Да припомня, че Оля Стоянова е журналистка, авторка на поезия, проза, драматургия. Печелила е националните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“ (за „Улица „Щастие“)... [...]

„Мистичните натури“ в оперативната игра на народната власт

Момчил Методиев отдавна се е утвърдил като изследовател на Българската православна църква в модерната епоха с оригинален почерк, който, от една страна, избягва предпазливия, благопристоен или неутрален исторически наратив по отношение на институцията, а от друга, проявява дълбоко разбиране и неизчерпаемо човешко и научно любопитство към белязаните от множество противоречия и напрежения биографични траектории на българското духовенство. [...]