Мирната революция, махзарът и разделенията. Разговор с проф. Милко Палангурски

Мирната революция, махзарът и разделенията. Разговор с проф. Милко Палангурски

Ако отворим спомените на участниците в съединистката акция, ще видим, че нерядко отношението към Съединението е крайно отрицателно, особено на онези, които падат от власт в Пловдив. Тяхното обяснение е, че това е преврат, който връща България назад, че тук става дума не за приобщаване, а за завладяване и окупация. Мисля дори да събера всички термини, с които го определят и които са повече от негативни. Особено интересно е, че всички тези хора като Михаил Маджаров, Данаил Юруков, Иван Вазов остават крайно негативни към Съединението до края на живота си. Те никога не си позволяват да кажат и една добра дума за него. Явно онова, което става на 6 септември, проваля персоналния им мотив за участие в политиката. Изведнъж се оказва, че историята ги е изпреварила за втори път. Повечето от тези румелийски водачи, т.нар. нотабили, са хора, изградени в Османската империя, наследници на стари чорбаджийски фамилии, учили в Европа. Те никога не са вярвали в силите на нацията. Това е много важен въпрос и дори мисля, че трябва да се направи проучване в тази посока. [...]

Ако мъртвите можеха да говорят. Разговор с Шехан Карунатилака

Не взех от самото начало решението да пиша във второ лице. Това е история за призраци, а в повечето истории за призраци всъщност не срещаш самия призрак. В моята книга обаче той те пресреща още на първата страница. Трудно ми беше да си представя как точно ще звучи този дух, при положение че няма тяло. Пробвах отначало да пиша в първо лице, после в трето. Накрая стигнах до идеята, че ако нещо изобщо оцелява от нас след смъртта на тялото, вероятно това ще е гласът в главата ни. А той е винаги във второ лице. [...]

Платон и фотографията. Разговор с Емил Данаилов

Фотоапаратът е своего рода еквивалент на Платоновата пещера, но с обратен знак. Образът, уловен с фотоапарата, тази „пещера обскура“, не е жалко подобие на някакъв идеален обект, а точно обратното. Той е съвършеният инвариант на несъвършената действителност, той представя света около нас, изчистен от профанната му битийност. За разлика от хората в пещерата на Платон, които виждат само сенки по стените, но не и същността, фотографията прави обратното – опитва се да върне тези несъвършени сенки към техния първообраз. [...]

Сценаристът в мен. Разговор със Симеон Венциславов

Мисля, че в България има гениални актьори на световно ниво и ако им се даде свобода и ако режисьорът е достатъчно умел, те могат да направят наистина чудни неща. Това съм го виждал на снимки, както и обратното – актьори, които се мъчат с текста. Говорил съм с тези актьори и те ми се оплакват, че има думи, които просто не могат да кажат, а режисьорът настоява да е по сценария и прави осем дубъла. За мен това е грешка. Една реплика може да се изрече по различен начин от Стефан Данаилов или от Захари Бахаров. [...]

За куража на писателя. Разговор с Теодора Димова

Интелектуалният елит бива подновен с друг вид елит – съвсем целесъобразен, на когото обаче мястото му не е било там. И макар че 45 години по-късно отпада задължителното изповядване на комунистическата идеология, комунизмът се настани като манталитет. Самата аз се чудех, ако има задкулисие, което ни управлява, защо му е необходимо с такава методичност да оглупява и опростачва населението, какво печели? Какво ще спечелим, като станем толкова прости?! Сега вече си давам сметка защо... [...]

Единствено езикът. Разговор с Васил Балев

Злоупотребата с езика, особено умишлената и безогледна злоупотреба с езика, е едно от нещата, които най-много ме дразнят. Забелязвам все повече във всякакви сфери, че хората стават все по-непроницаеми за същинския или евентуален смисъл на нещо казано, прочетено или изобщо за езика като цяло. Всички ние сме развили особен вид дебелокожие към звука, заключен вътре в думите... Тази нечувствителност е огромно самоограбване. Тази грубиянщина към езика и честото му незачитане са много печални. [...]