Две миниатюри от булеварда

Неделен предобед в края на септември. Оскъдно слънце и почти безлюдие по „Витошка“. Един срещу друг, тя и той стоят досами паметника на бронзовия мъж. Тя – окръгленка, с очилца, бебешко лице. Той – изпит, с брадица а ла Балмонт, на гърба му раница. Поднася му устните си. Целувка, втора целувка, звучни като детска пищялка. Замижават, устните безшумно и задълго се впиват, искат да се изконсумират. Бронзовият мъж, той е писател, рее поглед към планината, забравил в краката си пътническия куфар. [...]