Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

„Блусът е начин за трансформиране на тъгата и страданието в красота с помощта на музиката. И това е нещо, което всеки мъж и жена по света може да разбере.“ Разговор с виртуозния френско-виетнамски китарист Нюен Ле

Навремето Нюен Ле беше казал нещо изключително точно по отношение на общото и различното между всички свои музикални търсения през годините – от препрочитите на наследството, оставено ни от Джими Хендрикс, до преоткриването на корените си във виетнамската фолклорна музика и от афрофюжъна до опита с богатата и разнообразна парижка джаз сцена: „като с цветовите нюанси е – има и синьо-сиво, но има и розово-сиво“... Повече от десетилетие след първото си идване у нас един от водещите френски фюжън музиканти и определено най-известният виетнамец в света на джаза гостува на тазгодишното издание на Международния джаз фестивал в Боровец „Д-р Емил Илиев“ с триото си Silk And Sand („Коприна и пясък“) с мароканския перкусионист Рани Криджа и канадския контрабасист Крис Дженинс. Коприната идва от Азия, то се знае, пясъкът – от Африка, а личното усещане за блус на Нюен Ле, предадено хем с оригинален почерк, хем на универсален език, е това, което ги свързва. Почти 30 години ни делят от излизането на легендарния албум 3 Trios на Нюен Ле за ACT Music, в който свирят Рено Гарсия-Фонс, Марк Джонсън, Питър Ърскин, Дани Готлиб, Дитер Илг и Мину Силенлу и в който Нюен разработва концептуалното триединство от „коприна“, „сребро“ и „пясък“ (Silk/Silver/Sand), а в настоящото му трио виждаме, че е стигнал още по-далеч. Елементът „сребро“ тук отсъства, или нека кажем – отива малко повече в бекграунда, за което на сутринта след концерта в „Боровец“ музикантът сподели: „Може би среброто символизира западния свят, който така и така винаги е част от картината, но точно в това трио не е толкова на фокус“. Тук корените определено клонят повече към гнауа музиката от Северна Африка, средиземноморските и южноазиатските мелодични линии... и дори малко към Балканите, чиято музика Нюен Ле познава и също успява да интегрира в оригиналния си изказ.

Вече имате доста албуми, дълбаещи във виетнамската традиция. И макар да сте тръгнали по този път на един несъвсем ранен етап от съзряването си, през 90-те, това звучене сякаш винаги е било естествен елемент от естетиката ви.

Различни ситуации ме срещнаха с различни виетнамски артисти. Запознах се с Хуон Тан в Париж в процеса на създаване на проекта „Приказки от Виетнам“, за който се нуждаех от виетнамски фолклорни музиканти, които обаче да живеят в Париж, за да можем да работим по-лесно на място. Разтърсих се из виетнамската общност в Париж и я открих. Много си допаднахме и създадохме още няколко албума заедно. Когато срещнах Ньо Хон Куан доста по-късно – едва преди около десетина години, бях много щастлив, че съм попаднал на толкова виртуозен музикант. Той е от по-младото поколение и също пее, но основно е инструменталист и с него можем да свирим свободно всякаква музика, дори невиетнамска. Днес се срещаме по-рядко, тъй като той вече не живее в Амстердам, завърна се във Виетнам.

Има ли млади музиканти във Виетнам днес, които са повлияни от вашата музика?

Всеки път, когато отивам там, на концертите ми има все повече млади хора. Дори свиря с музиканти от това ново поколение. Много млади виетнамски инструменталисти учат в Колежа „Бъркли“, но сякаш са повече ориентирани към джаза. Може би един ден, когато се завърнат, ще интегрират и корените си в това, което носят като знания и умения от джаза.

Ако вземем виетнамската традиционна струнна музика, дори незапознатото ухо разпознава „блуса“ в нея. Какво е блусът за вас?

Блусът?... Блусът за мен е общочовешка емоция, станала най-известна покрай музиката, която черните хора са развили, пренасяйки я в Америка. Това е етномузиколожката част от анализа, но философски погледнато, аз бих казал, че блусът е начин за трансформиране на тъгата и страданието в красота с помощта на музиката.

Нека кажем, че блусът е и специално докосване на инструмента – не само пентатоничното звучене. Блус може да звучи и в четвърт тоновете в близкоизточната музика например. Зависи кой свири.

Да, в това отношение блусът е много органична и непосредствена връзка между сърцето, което страда, и инструмента или гласа, които са неразривно свързани, срещайки се в тялото на музиканта.

Какви са първите ви музикални спомени?

Това, което слушаше баща ми у дома – много западна класическа музика и съвсем малко виетнамска музика и по-стар джаз, Луи Армстронг например. И всичко това е останало у мен. Музиката, която баща ми си пускаше, не ме интересуваше като дете, но знаете как става – тези неща отлежават в нас и понякога се завръщат години по-късно. На 12 започнах да свиря на барабани и това бяха първите ми стъпки в музиката. Като тийнейджър в училище имах един приятел, който свиреше на цигулка, и той предложи да направим група. Така засвирих на барабани.

Бяхте ли добър?

Недостатъчно, за да продължа, но понеже репетирахме в апартамента на баща ми и китаристът оставяше електрическата си китара у нас след репетиции, аз лека-полека започнах да свиря на нея и така се запалих – открих своето нещо... Но ритъмът за мен е изключително важен. Честно да си призная, когато започнах да се занимавам сериозно с музика, да свиря джаз, и особено след като създадохме проекта Ultramarinе (афрофюжън група от 80-те и началото на 90-те с музиканти от Сенегал, Мароко, Мартиника и др., в която участва и камерунският басист Етиен Мбапе, свирил в различни групи на Нюен Ле и през следващите десетилетия, б.а.), установих, че именно ритъмът е слабата ми страна. В традиционната виетнамска музика ритъмът не е особено впечатляващ. Особено в сравнение с ритмите в други азиатски страни, като Индия например. Във виетнамската фолклорна музика всичко е в 4/4, дори 3/4 няма. Има синкопирания тук-там, но те са прекалено очевидни... В началото, когато започвах да свиря джаз, по-специално бибоп, открих, че и бибоп музикантите не отдават особено значение на ритъма. Така че срещата ми с африканските музиканти и традиции ми даде много в тази насока. Репетирах усилено, за да превърна ритъма в част от тялото си, именно за да запълня тези празноти. Осъзнавах значението на ритъма.

Нека от ритъма отидем към мелодията. Винаги съм искал да ви попитам как постигате това звучене като на китара без прагчета, макар инструментът ви да си има прагчета?

Както знаете, аз свиря и на бас – основно на фретлес бас, макар че не го правя често в последно време. Но обичам звученето на инструментите без прагчета. Имам и такава китара и свиря понякога на нея, но китарата без прагчета е капризен инструмент, защото при нея няма продължителност на отзвучаването, а за мен това е много важно. Но пък съм открил начини как китарата с прагчета да звучи като без. Не съм го търсил, получило се е естествено през годините. Един от начините да открия своята идентичност беше именно чрез интегриране на елементи от традиционната музика – и африканска, и азиатска – в техниката ми за електрическа китара. И комбинацията между различни начини на свирене на глисандо и това, че често използвам тремоло-ръчката на електрическата китара, създава усещане, сякаш слушате инструмент без прагчета. Но това е и философски въпрос, а моят начин да бъда философ в музиката е винаги да си задавам въпросите „как“ и „защо“. Особено когато чуя нещо красиво. Тук не говорим само за техническата страна, а за това какво артистът иска да изрази. И след това, когато започна да изучавам дадената музика или съответния елемент, който ме е впечатлил, обикновено се опитвам да анализирам процеса или концепцията, които стоят зад изсвирването на нотите. Когато открия смисъла, тогава вече го включвам и в свиренето си. Днес, с развитието на интернета, има толкова много музиканти, които се научават да свирят тон по тон някое соло на Колтрейн, без обаче да са вникнали в него. Няма лошо, но по-важното е да откриеш собствения си глас, собствената си история в историята на Колтрейн. Защото само когато вникнете в нещо, то би могло да извади наяве скритото в самите вас и това да сте вие, а не копие на оригинала.

Нюен Ле (род. 1959 г.) е френски джаз китарист и композитор от виетнамски произход, работил през годините с музиканти като Питър Ърскин, Трилок Гурту, Ранди Брекър, Карим Зиад, Тери Лин Карингтън и др. Албумът му Purple: Celebrating Jimi Hendrix (2002) съдържа едни от най-оригиналните в историята на музиката интерпретации на творчеството на Джими Хендрикс. През последните 30 години Нюен Ле създава различни проекти и албуми, изследващи връзката между джаза, блуса, фюжъна и виетнамската традиция. Освен на електрическа китара свири на фретлес бас и китарен синтезатор.