55 публикации
Култура / Цветан Цветанов
Пънк и интернет на мечтите. Разговор с Нкоси Зитулеле
04.08
2026
Странно е, защото преди концерт винаги чувстваме тежестта на голямото напрежение, тъй като мълвата между хората обикновено ни предшества и преди концерт всички разправят: „О, трябва да идеш да ги видиш! Те са удивителни! Най-добрата група на света“... И после излизаш на сцената и всички са втрещени от твоята „удивителност“, а ти започваш да се питаш: „Толкова ли пък чак сме удивителни?“ – малко като Синдрома на самозванеца. Накрая, по време на шоуто, всичко се оказва вярно... [...]
Киното и възможните времена
27.05
2026
Боливийският режисьор Алваро Олмос Торико бе удостоен с две от наградите на юбилейното издание на София Филм Фест за изключително красивия си пълнометражен филм „Дъщерята на кондора“ (2025), с който участва в Международния конкурс на фестивала тази година – Специалната награда на журито и Наградата на младежкото жури. Филмът ни отвежда високо в Андите, където Анна практикува старата като света професия на акушерка в традиционната общност на народа кечуа, а осиновената ѝ дъщеря копнее за „широкия свят“. [...]
Политическата музика на Марк Рибо
19.04
2026
Марк Рибо, един от най-забележителните китаристи и въобще музиканти на нашето време, без когото трудно можем да си представим нюйоркската авангардна джаз сцена, най-често е или преуморен от множеството пътувания, или пределно концентриран върху конкретния концерт и някак негласно се договаряме, че времето и мястото на интервютата е, докато пътуваме към летището рано сутрин. Два пъти имах удоволствието да го поканя в София – веднъж през 2018 г. и втори път тази година за акустичен солов концерт. [...]
Завръщането на Бурхан Доганчай. Разговор с Ейлем Кафтан
24.03
2026
Доганчай е световнопризнат творец, чието изкуство остава като доказателство за безсмъртието му. Вече 13 години не е сред нас, а ние продължаваме да говорим за изкуството му, то се показва в много изложби, той самият е почитан навсякъде и паметта за него е жива. Като творци всички искаме това – изкуството да ни надживее, да оставим следа, наследство. Затова бях толкова силно вдъхновена от Доганчай – от категоричността, с която оставя оригиналния си почерк във всичко, което прави. И става дума за създаване на уникално изкуство. [...]