Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

С португалския режисьор Марио Баросо разговаря Тони Николов

Вашият филм „Омарът“ (2025), показан на „Синелибри“, се базира върху роман на португалския класик Жузе Кардозу Пиреш (1925–1998), но е заснет по сценарий на вашия покоен приятел Антонио Педро Васконселуш. Не беше ли неговото създаване един „двоен дълг“?

Наистина Антонио Педро Васконселуш трябваше да заснеме този филм по свой сценарий, вдъхновен от незавършения роман на Кардозу Пиреш, а аз трябваше да съм оператор на филма. Когато навремето прочетох този роман, си казах, че няма как да бъде екранизиран. Но когато прочетох адаптацията на Антонио Педро и когато продуцентът Паулу Бранку ми даде картбланш, веднага се съгласих. И смятам, че с този филм зачетох както духа на Кардозу Пиреш, така и волята на Антонио Педро Васконселуш.

Творбата ви разказва една история за любов и предателство, случила се през 60-те години, по време на диктатурата на Салазар в Португалия. Защо избрахте да снимате в черно и бяло? За да покажете, че епохата, диктатурата е била черно-бяла?

Филмът трябваше да бъде заснет в черно и бяло поради три основни причини. Първата е, че споменът от моето юношество за онази Португалия и за онези години е черно-бял. За мен онази Португалия беше много тъжна страна, всичко беше тъжно и сивкаво. Втората причина е, че когато правех проучванията си за филма, се опитвах да намеря декор, отговарящ на 1962 г. Това трябваше да е тъжен и скръбен декор и си помислих, че черно-бялото е най-податливо и най-добре може да пресъздаде онази грозота. Третата причина беше, че през онези години много се интересувах и бях силно мотивиран от черно-бялото американско кино от 40-те и 50-те години, както и от френската „Нова вълна“, която вече набираше сила. Ето трите основания, че филмът може би ще бъде по-интересен в черно и бяло.

Любовен или политически филм е това?

Романът, от който филмът се вдъхновява, е по-скоро роман за политическото доносничество. Но аз не съвсем спонтанно се насочих към този проект. Стана случайно. Заех се с него, тъй като моят покоен приятел Антонио Педро Васконселуш го бе ориентирал в една по-различна посока. Филмът наистина е и любовна история, и драма за предателството. Двете теми се преплитат вътре в него.

Филмът се вдъхновява много и от „Тоска“ на Пучини. Да не би главната ви героиня Сесилия (Жулия Пала) да е една съвременна Тоска? Както полицаят Селавиза, който я шантажира, е може би барон Скарпия от същата тази опера?

Ще ви кажа нещо интересно – в своя роман Кардозу Пиреш изобщо не прави подобен паралел. В романа на Кардозу Пиреш цялата тази линия с „Тоска“ отсъства. Идеята за „Тоска“ е идея от сценария. И тъкмо тази идея на Васконселуш ме подтикна да дам съгласието си на продуцента и тя залегна в основата на филма. Така изградих филмовия си разказ – като паралел между историята на „Тоска“ и сюжетната нишка от романа на Кардозу Пиреш. Което направи филмът такъв, какъвто е. 

И един въпрос за „Омарът“ – заглавието на този филм. Символ на какво е той? На безпощадността на диктатурата към нейните жертви? Или на невъзможността на любовта, едно взаимно мъчение, както я определя Марсел Пруст?

Идеята е разказана в самия филм. Според писателя Кардозу Пиреш идеята за Lavagante (Омарът) описва как режимът разрушава хората отвътре. Как диктатурата на Салазар изсмуква личния им живот. Във филма журналистът Зе (актьорът Нуно Лопес) пита своя приятел Даниел, който става жертва на режима: „Знаеш ли историята на Lavagante?“. След което обяснява тази метафора. Омарът е всеяден, налита на всичко, смила го без остатък. Идеята в романа на Кардозу Пиреш е да оприличи омара с бруталния и безжалостен агент на тайната полиция, както и с диктаторския режим, властвал с десетилетия в Португалия. Такава е и интерпретацията в моя филм.

Марио Баросо (род. 1947 г.) е португалски режисьор, оператор и актьор. Учи кинорежисура в Брюксел и Париж. Започва кариерата си с късометражни филми, озаглавени „Спомени от бъдеща Португалия“, след което заснема два пълнометражни филма – „Чудото според Саломе“ (2004) и „Пагубна любов“ (2008). През 2020 г. се появява филмът му „Морален ред“, вдъхновен от живота на португалската писателка Мария Аделаиде Коельо да Куня. Най-новият му филм „Омарът“ излезе по кината в Португалия през октомври 2025 г. Баросо е оператор на три от филмите на Маноел де Оливейра, работил е заедно с Раул Руис и Жан-Клод Биет. Бил е визуален директор на президентските кампании на Марио Соареш и Хорхе Сампайо.