Култура / Брой 10 (3023), Декември 2025

С проф. Антония Велкова-Гайдаржиева и гл.ас. д-р Александър Христов, организатори на Международната научна конференция „80 години от рождението на проф. дн Светлозар Игов“, разговаря Десислава Неделчева

Всеки ден от конференцията за Светлозар Игов беше интересен по различен начин. Първият, 11 октомври, беше търновски. Петдесет доклада в две паралелни зали, не може да се чуе всичко, макар то да е много интересно. Надеждата е, че ще бъде издаден сборник с всички участващи текстове. Вечерта отиваме на търновска премиера на сборника „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ от конференцията преди три години пак във ВТУ. Следващият ден е за пътуващ семинар със специален автобус „По следите на романа „Елените“, влизаме в родната къща на Иван Вазов. На двора синът на професора, Атанас Игов, ни разказва за процеса и любимите „места“ за писане на баща си. Най-приятният от всички обяди с общуване между колеги литератори от България, Полша, Белгия, Турция и Сърбия в импровизирана гостилница в Сопот. На 13 октомври вече сме в Пловдив и в контекста на колеги и приятели от ПУ „Св. Паисий Хилендарски“. Четенето и слушането на още 30 доклада, отново в две паралелни зали, завършват това университетско съглашение, което фигурата на проф. Светлозар Игов обединява и сговаря.

Научната конференция, посветена на 80-годишнината на проф. Светлозар Игов, е събитие в българската академична 2025 г. Защо се заехте с организирането на толкова мащабна тридневна междууниверситетска научна среща?

Антония Велкова-Гайдаржиева: Идеята за този форум възникна съвсем естествено. Книгите му са не просто жалони в мисленето ми за литературата и историята, те са „кислородът“ на професионалните ми занимания, на естетическите ми избори; фокусът на погледа ми към миналото и бъдещето на националната художествено-естетическа култура. Не само словото, но и гласът, осанката на този български интелектуалец са неизменна част от всекидневието ми. И тъй като покрай работата върху общата ни книга „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“ добре знаех всички персони и институции, с които Светлозар Игов беше в близка връзка, се обърнах към проф. Клео Протохристова, негов дългогодишен уважаван колега и скъп човек от обкръжението. Между двамата съществуваше взаимен респект и топло приятелство. Проф. Протохристова веднага прегърна идеята, въвлече и доц. Младен Влашки, също доверен колега и приятел на Светлозар Игов. Още повече, те и двамата са сред представителните лица на пловдивската литературоведска общност, на Пловдивския университет, където Светлозар Игов работи почти до последно. Лишен от университетска катедра в софийската алма-матер, той е назначен в Института по изкуствознание и в Института за литература при БАН, а от 1978 г. води лекции и в Пловдивския университет, който се превръща в негово духовно прибежище, както казах, почти до края на земния му път.

Проф. Игов беше дългогодишен партньор и приятел на Великотърновския университет, той участваше във всички университетски форуми от национален и международен мащаб, а също така изнасяше ред публични лекции пред академичната аудитория, както и пред чуждестранните българисти и слависти в знаковия Международен летен семинар във ВТУ. С авторитета си на забележителен учен славист и българист проф. Игов легитимира високото място на редица представители на великотърновската академична общност в националната културна публичност. Бих казала, че професорите в катедра „Българска литература“ при Великотърновския университет са професори и благодарение на Светлозар Игов.

Освен това през 2019 г. инициирах процедура, а през 2020 г. проф. Светлозар Игов беше удостоен с почетната титла Doctor honoris causa на Великотърновския университет. За съжаление, годината мина под знака на пандемията от ковид и той не можа да преживее в пълнота празничната атмосфера на академичната почит. Така че проведеният през 2025 г. много висок форум е нашият достоен посмъртен ритуал на признание и респект към духовния ръст на един от най-големите умове на българската култура.

Александър Христов: Ако литературните хора не се включваме в подобно начинание като организатори и/или като участници (разбира се, когато и ако имаме възможност – във всеки смисъл на думата) още при споменаването на проф. дн Светлозар Игов, не знам колко сме литературни и дори дали не се обезсмисля съществуването на академичните центрове и пребиваването ни в тях. Затова и не смятам, че личната ми мотивация е от особено значение – нейните първооснови са ясни. Над осемдесетте заявени теми обаче бяха повече от достатъчно свидетелство, че ще се проведе действително научно събитие. Състоялият се форум потвърди очакваното. С други думи, важното е, че събитието вече е факт за и в литературата.

Събраха се над 80 участници в конференцията – интересни и харизматични учени и писатели, на какъв принцип бяха поканите?

Антония Велкова-Гайдаржиева: Поканихме изтъкнати учени от университети в Полша, Турция, Сърбия, Австрия и Белгия, както и от Великотърновския, Пловдивския, НБУ, Софийския, Шуменския, Русенския, Техническия и Югозападния университет, от НАТФИЗ и УниБИТ, а също и от Института за литература и Института за балканистика при БАН, но и музейни специалисти, писатели, поети и преводачи, музиканти. Те сякаш бяха облъчени и по-скоро озарени за сетен път от Светлозар-Иговите интелектуална мощ и визионерство; от онези трусове на духа, които раждат прозрения.

В началото с проф. Протохристова мислехме конференцията да е по-камерна и съответно да изпратим покани предимно до участниците в сборника, посветен на 65-годишнината на учения „Пространствата на словото“ в два тома, тъй като мнозина от авторите в него, най-вече тези от чужбина, бяха поканени от самия Игов. Но покрай дългогодишното си и тясно професионално, и чисто човешко общуване с този учен добре знаехме „имената“ на неговите близки контакти с представители на българската и чуждестранната литература, култура – въобще хуманитаристика. Така че именният „списък“ се умножи няколко пъти не и без помощта на неговия син Атанас Игов, който ни предостави някои от адресите. Светлозар Игов от 60-те години на миналия век се превръща в емблема. Превръща се в литературна институция. Тази, която охранява, но и сътворява моделите, законите, ценностите на модерната българска хуманитаристика. И в тази посока съвсем не е необясним големият брой участници във форума, който му посветихме. Вероятно има и много други, до които по някакви причини не е стигнала поканата. Но събирането на текстовете и подготовката на дву- или тритомно издание от конференцията предстои.

Не мога да не спомена развълнувалото ни участие в конференцията на неговия приятел и събеседник буквално до самия край, диригента и композитора проф. Милко Коларов. Съкровеното му слово De Profundis представи друг, различен щрих от „портрета“ на Светлозар Игов. Музикантът сподели дълбокото си преклонение пред фигурата на Игов още преди да го познава лично, „излято“ в симфоничната поема „Елените. Ранният край на лятото“ през 2006 г., но и „въплътено“ не само в нотните знаци, а и в съвършената интерпретация на пианиста Йовчо Крушев и диригента Пламен Джуров. Всички участници се насладихме на пиесата, съпреживявайки музиката, без да преставаме да мислим за „Елените“, за „ранния край на лятото“, за Светлозар Игов…

Изключително много се радваме, че на форума присъства семейството на проф. Игов – съпругата му Виолета, дъщеря му Мина и синът му Атанас, който представи творческия и биографичния профил на баща си през избрани от него знакови снимки, но също така коментира негови текстове в циклостилни издания за 10-годишен период.

Как бихте определили резултатите от тридневния форум на конференцията в Търново, Сопот и Пловдив?

Александър Христов: Международната научна конференция изпълни своята основна, същностна и поначало присъща за подобни събития задача: да разгледа, да проучи, да анализира литературните завети на проф. дн Светлозар Игов. Нека да си признаем, че разглеждането им, проучването и анализирането им като процеси не са спирали, тъй като текстовете му са постоянно четени, цитирани и/или коментирани, но и никога не са били толкова целенасочено-фокусирано и многогласно-единно проявени. Дори незапознат, ако само погледне програмата на форума, лесно ще забележи, че различните изследователски призми, теми и акценти свидетелстват, че литературните му завети са не само нееднотипни в жанрово и в идейно-тематично отношение например, нееднообразни в устремеността и визионерството си, и със стиловата си отличимост, неедностранни поради механизмите, през и чрез които са оставяли, оставят и ще оставят следи, но и в съвкупността си – и преди всичко – завидни по сила, обхват и мащаб. В рамките на три дни и в три града всъщност пролича, че конференцията се превърна и в допълнителен подтик, и в причина и основание да се стигне до нови хипотези и до нови изводи по отношение на Светлозар-Иговото многостранно, вещо и необоримо присъствие в литературата.