Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

25 03

Европа олицетворява надеждата

От Тимъти Снайдър 0 коментара A+ A A-

Американският историк Тимъти Снайдър, професор в Университета в Торонто, пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Вие отдавна определяте Доналд Тръмп като фашист. След смъртоносните изстрели на американски федерални служители срещу жители на Минеаполис направихте дори сравнение с Хитлер и Сталин. Защо?

Историческите сравнения не казват, че едно нещо е същото като друго нещо. Те обаче помагат да не сме неподготвени пред съвременните явления. Хитлер например след 1933 г. трябва да реши проблема как да бъде създадена национална полиция с паравоенни елементи. Когато осъзнаем, че това е важна крачка към тоталитарната власт, по-добре разбираме какво може да означава ICE. Но тук става дума за създаване на национална полицейска сила във федерално организирана държава.

В Германия мнозина смятат, че сравнения с Хитлер и неговия режим са недопустими, защото Холокостът е единствен по рода си и не трябва да бъде банализиран.

От тенденцията, за която говорите, има една сериозна последица: тя заплашва да направи ненужни историческите изследвания на Холокоста. Да, всичко в историята е единствено по рода си, това е елементарна констатация. Но този, който се отнася сериозно към Холокоста, изследва всички елементи, които са го направили възможен, и по този начин се опитва да разбере по-добре настоящето. Има и още нещо: днес за известен брой американци на водещи позиции Третият райх е положителен пример.

Идва ми наум палтото в есесовски стил на командира Грег Бовино при кървавата операция на граничната полиция в Минеаполис. Кой още попада в тази категория?

Бовино се стилизира като Химлер или Хайдрих. Ако разгледате уебприсъствието на Департамента за вътрешна сигурност или на Министерството на труда, ще откриете съдържания, известни като шифри за бял национализъм или фашизъм. Освен това Илон Мъск, вероятно най-влиятелната фигура в Америка, така промени параметрите на своята платформа Х, че днес е много по-лесно да се разпространяват нацистки съдържания, а самият той разпространява послания, които могат да се определят като националистически или фашистки…

Преди година нарекохте днешния президент „говорител на олигарсите“. И днес ли мислите така, или Тръмп по-скоро следва примера на Владимир Путин, който се издигна с помощта на олигарси, но после ги изпрати в Сибир?

Разликата е, че в Русия имаше и олигарси, които се опитваха да се противопоставят. В САЩ имаше преди всичко изпреварващо послушание. Мъск всъщност е изключение. Независимо дали влиза, или излиза от Белия дом, едно остава постоянно: той е много по-богат от Тръмп. Путин сам направи себе си най-богат от всички олигарси. Така че Тръмп не играе в една и съща лига с Мъск и Путин.

Въпреки това експертите посочват прилики между Путин и Тръмп: еднолична власт, национализъм, репресивна вътрешна политика, империализъм, слабост към фосилните горива.

Някои от тези паралели вършат работа, например когато става дума за истината и лъжата. Хората на Тръмп следват Путин, като се отнасят презрително към самата идея за истина и се подиграват на тези, чиято професия е да търсят истината – на учените и журналистите… Освен това тръмпистите се опитват да контролират нашата преса. Но има и различия, например по отношение на империализма. Путин беше готов да пожертва стотици хиляди човешки животи, за да нахлуе в Украйна. Империализмът на Тръмп е по-скоро консуматорски ориентиран. Той иска бърза победа и не може да си позволи големи загуби. Затова Тръмп отстъпва, когато срещне отпор. Понякога е добре, както при Гренландия, друг път е зле, както по отношение на Русия. Не е добре, че той не е готов да противостои на Путин.

И Путин вярваше в началото на войната в Украйна, че тя ще бъде кратко и блестящо телевизионно шоу.

Трябваше да бъде като във Венецуела. Но когато не се случи, той осъзна, че почти цялата му предвоенна армия е унищожена, и мобилизира нови войници. Не вярвам, че Тръмп може да го направи. Тук са границите на неговата власт. Ако Тръмп попадне в истинска война и загинат повече войници, неговите привърженици може да не го приемат. Тръмп взима това, което му се дава без съпротива, но когато някой окаже съпротива, той се спира. Ако търсите още паралели, вижте отношението на Тръмп и Путин към фосилната енергия. Руската държава зависи от газ и петрол, а Тръмп се опитва да наводни целия свят с газ и петрол. Тук Европа трябва да се опита да бъде независима и от двамата.

Във вашата книга „За свободата“ предупреждавате за настъпването на един оруеловски свят, в който хората са управлявани от алгоритми на олигарси. След Втората световна война, когато Оруел пише своя роман „1984“, той има геополитическа визия: една Америка, която се превръща в тоталитарната империя Океания и си поделя господството над света с Русия и Китай. Европа в този свят става жертва на Евразия. Това не се случва по негово време, защото Америка не се превръща в диктатура. Може ли днес геополитическата визия на Оруел да се сбъдне?

Живеем в оруеловски времена, но има една разлика: Америка чрез своята авторитарна тенденция не става по-силна, а по-слаба. Ние сме станали най-голямата сила в историята, защото сме наложили правила. При тези правила Европа се възстановява след Втората световна война и създава Европейския съюз. За Америка това е предимство: ние имахме надеждни търговски партньори и съюзници. Ако днес се изолираме от вас и нарушим собствените си правила, това ще е омагьосан кръг: нашата тенденция към авторитаризъм увеличава дистанцията от Европа и обратно. Това е ужасно погрешно, защото носи предимства единствено на Китай и Русия.

Казвали сте, че единственият отговор на реалността на империите е Европейският съюз.

Последните петстотин години са периодът на европейските империи. Неговият последен стадий е опитът на нацистка Германия и на Съветския съюз да създадат империи вътре в Европа. „Империята“ е тема на последните петстотин години и днес ние сме изправени пред въпроса какво идва след това? Някои казват: империята трябва да бъде последвана от империя. Това е руският отговор. Това е причината за войната срещу Украйна и за враждебността срещу Европа.

Защо?

Защото ЕС дава отговор на въпроса какво може да дойде след империите. Той се опитва да създаде голяма интегрирана зона, която не се основава на експлоатация и на различия между център и периферия. ЕС не е перфектен, но се различава драстично от старите империи. За съжаление, европейците често не разбират това. Затова не осъзнават факта, че след края на техните империи ЕС е единственият отговор на това „как да продължим по-нататък“. Те не виждат, че Европа олицетворява надеждата, че има нещо друго. За съжаление, днес Америка избира друг път: назад към империята, и то една саморазрушителна империя, изпълнена с омраза към самата себе си.

По този повод вие предупреждавате, че „митът за националната държава“ възпрепятства европейците да използват своя потенциал.

Учениците в много европейски страни се възпитават в това, че историята на тяхната страна е национална история. В действителност дори по-малки държави като Нидерландия са имали имперско минало. Ала историята на ЕС днес учи, че са се обединили малки и средни нации. Това не отговаря на истината. Много европейски държави в дълги периоди от време не са били национални държави. Германия на Бисмарк след обединението си има милиони полски граждани и отвъдевропейски колонии. Европа е била център на империи, империите са се разпаднали и техните остатъци днес изграждат ЕС. Ако европейците го осъзнаят, по-лесно ще разберат, че и днес техните най-големи конкуренти са империите. Тогава те може би ще разберат и колко важен е техният съюз като алтернативен проект.

В този смисъл веднъж бяхте определили Германия като най-важната демокрация в света.

Германия е най-голямата напълно функционираща демокрация в Европа и Европа е най-големият блок от функциониращи демокрации. Дали в света ще има демокрации, зависи от Европа, а Европа зависи от Германия. Вие сте свикнали с мисълта, че не трябва да бъдете водещи. Но ако не го направите, оставяте властта изцяло в ръцете на американците и руснаците. А дали Германия ще оправдае значението си, днес зависи от това какво прави за Украйна. Дали ѝ дава достатъчно оръжия, дали ще произвежда оръжия и ще попречи на Русия да изнася газ и петрол.

Не е ли рисковано да се приписва толкова централна роля на Германия? „Алтернатива за Германия“ е най-опасната партия в Европа и тя се намира в подем.

„Алтернатива за Германия“ е толкова опасна, защото си взаимодейства с американските технологични олигарси. Тя иска да позволи на тези хора да завладеят германското информационно пространство. Подкрепят я хора като Джей Ди Ванс и Мъск, защото искат да разрушат ЕС и регулациите на ЕС относно социалните медии. Те искат да правят пари и разпространяването на антиевропейски фашизъм е тяхното средство. Подкрепата за „Алтернатива за Германия“ е част от проект за разрушаване на европейските демокрации и на ЕС.

Не показва ли възходът на „Алтернатива за Германия“, че германците не са разбрали добре заблудата на Третия райх?

Преди всичко не са разбрали, че Третият райх не е бил само вътрешен терор и унищожаване на евреите, но и империалистически завоевания. Една от основните цели на Хитлер във Втората световна война е завладяването на Украйна, за да създаде „жизнено пространство“ за германците. Освен това покорените източни страни са най-важните сцени на Холокоста. Ако германците разберат това, ще осъзнаят по-добре и онова, което Русия извършва в Украйна. Тогава те може би ще разберат, че симпатиите на „Алтернатива за Германия“ към Русия са свързани със смътен спомен за нацисткото господство.

Превод от немски Людмила Димова

Споделете

Автор

Тимъти Снайдър

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Ефектът на Христов. Разговор с Емил Христов
    25.03.2026
  • Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
    25.03.2026
  • Формите на времето. Разговор с Павел Койчев
    25.03.2026
  • Поезия на всекидневието. Разговор с Красимир Костов
    25.03.2026
  • Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
    25.03.2026
    2 коментара

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO