Кафки

За да се разсее, той започна да си спомня онези сутрини, когато нечия ръка отваря гардероба и вътре нахлува ярка светлина. Ето. Очите ти вече свикват със светлината и ти започваш да различаваш кръглата маса в стаята, безупречно подредените столове, както и клоните на липата, която се вижда през прозореца – вън. Но от доста дълго никой не отваряше вратата на гардероба. В къщата не се чуваха никакви гласове. Да, кожухът и роклята бяха зимни дрехи и през по-голямата част от годината просто си висяха на закачалките. [...]