Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина

Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина

Това, което изкара младото поколение по площадите, бе категоричната неприязън към модела „Борисов-Пеевски“ (или по-скоро „Пеевски-Борисов“). Много от коментарите, които чух, ме впечатлиха със своята ясна и проста позиция: „Това е недопустимо за една европейска държава“. И точно тук е ключовата промяна – за тези млади хора България е европейска държава и нейната европейска идентичност е неоспорима. Те не търсят оправдания в комунистическото минало, трудния преход, малкия мащаб на държавата, периферното ѝ място и какво ли още не. Те не са обременени от това наследство. Родили са се в демократична страна (макар и с множество проблеми), пътуват в Европа и по света и очакват от България да отговаря на онези стандарти, които са характерни и за останалите европейски демокрации. Те живеят в Европа и за тях България е Европа. В този смисъл, да, тези млади хора, които излязоха на площадите, по презумпция отхвърлят несвободата. И аз разчитам именно на тях. [...]

Ефектът на Христов. Разговор с Емил Христов

Просто използвам светлината в работата си, нищо повече. Повечето пъти я крия. Мене пò ми е интересна тъмнината, интересно ми е какво има в сенките. Занимава ме колко е тъмно тъмното и колко е светло светлото. Контрастът, с други думи. Какво е съотношението между площта на едното и другото в кадъра. И какъв е ефектът върху окото на зрителя, когато променя пропорцията. В един филм на Гърдев Мишо Мутафов казва на Захари Бахаров така: „Окото за душата, Молец, е като грахово зърно в постеля на принцеса, не ѝ дава покой“. [...]

Радостите на Анета Сотирова

Все по-рядко някой открито казва: „Щастлив съм!“. Мнозина не смеят да признават радостите си, за да не предизвикат съдбата. Анета Сотирова не е сред тях. Усмивката не слиза от лицето ѝ дори когато битът не ѝ поднася добрини. Животът ѝ е като виенско колело, лети нагоре с роли в театъра и в киното, но търпи и удари на съдбата. И тях понася с усмивка. Днес по-скоро е зрител, от десет години не е стъпвала на сцена, но пък прави изкуство в градината или с кулинарните си умения. От нищо нещо, шегува се тя... [...]

Тялото говори вместо теб. Разговор със Сержи Лопес

Когато играя, за мен най-важното е да следвам интуицията си, да се опитвам да не мисля. Но и това е един вид парадокс, защото, съзнателно или не, ти мислиш непрекъснато – за камерата, за текста. Но осъзнах, че тук трябва да изляза от главата си. Да се откажа от съзнателния контрол и да предложа тялото ми да говори вместо мен. Не главата, тялото. Да танцувам, вместо да слушам. Веднъж проникнал в тялото ти, рейвът те изстрелва в друго духовно измерение. Затова „Сират“ не може просто да се гледа, той трябва да се усеща. [...]

Читалищата като пространства на гражданите. Разговор с Юрий Вълковски

В нашата представа читалището е място за хората. Неслучайно много държим на името „народни читалища“. И без никакво притеснение от потенциален упрек в популизъм аз повтарям фразата: читалищата са от народа и за народа. Ние искаме тази идея за читалището като гражданска организация, като дом за общността, място, където всеки може да отиде да учи, да се забавлява, да се развива, да твори, да я покажем, да я върнем в обществото. Читалищата са граждански организации, символ на модерността... [...]