Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина

Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина

Това, което изкара младото поколение по площадите, бе категоричната неприязън към модела „Борисов-Пеевски“ (или по-скоро „Пеевски-Борисов“). Много от коментарите, които чух, ме впечатлиха със своята ясна и проста позиция: „Това е недопустимо за една европейска държава“. И точно тук е ключовата промяна – за тези млади хора България е европейска държава и нейната европейска идентичност е неоспорима. Те не търсят оправдания в комунистическото минало, трудния преход, малкия мащаб на държавата, периферното ѝ място и какво ли още не. Те не са обременени от това наследство. Родили са се в демократична страна (макар и с множество проблеми), пътуват в Европа и по света и очакват от България да отговаря на онези стандарти, които са характерни и за останалите европейски демокрации. Те живеят в Европа и за тях България е Европа. В този смисъл, да, тези млади хора, които излязоха на площадите, по презумпция отхвърлят несвободата. И аз разчитам именно на тях. [...]

Клишетата на едно поколение

Част съм от поколение, което самата аз трудно разбирам. Мнозина се изкушават да го нарекат „разочарованото поколение“. Различни статистики и социологически проучвания го описват като аполитично – поколение, което не гласува, не следи новините, не вярва, че участието в общия (политическия) живот има смисъл, заради усещането, че „всъщност нищо не се променя“. Случва се обаче същите тези хора да взимат участие в доброволчески инициативи, да инициират протести, да бойкотират държави. [...]

Между старото и новото

Струва ми се, числя се към едно „микропоколение“, обхващащо родените между 1989 и 1995 г. – тоест „поколението на прехода“. От една страна, се придвижвах сред отломките на един – вече неактуален – светоглед, към който нямаше как да принадлежа. От друга – бях се родил по-рано от светлото бъдеще. Иначе казано – старото все още не си беше тръгнало, новото все още не беше дошло. До заобикалящата ме действителност имах единствено рационален достъп – убягваше ми чувството за присъщност към нея. [...]

Търсещите промяната отвътре. Разговор с Мила Мошелова

Гражданските протести в бившите социалистически държави са знак за събуждане на стар инстинкт за свобода, подет с ново чувство за отговорност и усещането за принадлежност към политическия процес. Това, което изглежда като „поредния протест“ в Румъния, Словакия, Полша, Чехия, България, Грузия, Унгария, всъщност е битка за бъдещето на целия европейския проект. Поколението Z, а и обществата ни вече не си задават въпроса как да догоним западните стандарти, а дали можем да произведем политическа промяна отвътре. [...]

Здраво стъпили на земята

По време на последните протести в самото начало никой не говореше, че това е гневът на Gen Z. На улицата присъстваха хора от всички възрасти, от разнородни политически течения, но постепенно фокусът се измести към младите. Това главоломно впускане към новото подминава фундаменталната истина, че здравословно общество може да има само тогава, когато е налице приемственост между поколенията. Онова, което липсва на младия човек, не може да се компенсира с невъздържана консумация на информация. [...]

Конфликтът между поколенията

Днес се отнасяме към младите по-сериозно, отколкото преди. Родителите бейби бумъри започнаха да се възхищават на децата си, намират за страхотно това, което те правят, искат да са приятели с тях. Приемаме толкова сериозно младите, че се променя перспективата към нас, възрастните. И трето, имаме първото напълно дигитализирано поколение – 99,7% от поколението Z имат смартфони, те са по 12 часа онлайн, а 95 до 97% от тях следват инфлуенсъри. Тези нови теми вълнуват младите и същевременно лишават от власт възрастните. [...]