Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 8 (3031), Октомври 2026

22 10

Форми и стихии

От Даниела Чулова-Маркова 0 коментара A+ A A-

Павел Койчев, „Четирите елемента“, Софийска градска художествена галерия, 15 септември – 8 ноември 2026 г., куратор Иво Милев

Павел Койчев е сред българските скулптори, за които интересът към пластическия живот на материята е основополагащ. Творческата му енергия е насочена към процеса, в който формата се ражда и придобива художествена изразност. Модерен като възглед, непримиримо свободен, той разгръща мощно творческия си потенциал след 1989 г. Ключова характеристика на творчеството на Койчев е взаимодействието на скулптурата с пространството. Едрите монументални произведения често изпълват интериора така, сякаш им е тясно и желаят да излязат отвъд него. А в екстериор мащабът придобива друго значение. Скулпторът винаги си дава сметка, че формата не е изолирана от света, а съществува в постоянна връзка с архитектурата, природата и зрителя. Темите в творчеството на Койчев обикновено са отправна точка, зад която се разкрива основният му интерес – пластическите проблеми.

Скулптурите му – фигури или обекти, са лаконични, витални и емоционално наситени. Койчев не се стреми да възпроизведе видимата действителност, а да открие нейните визуално-осмислени възможности.

В продължение на една година Павел Койчев подготвя изложбата „Четирите елемента“ за пространството на СГХГ, като изгражда макети на цялата експозиция. Обработвайки материята, той създава форма, а натоварвайки обектите с контекст, генерира асоциативни връзки в рамката на единен прочит.

Четирите елемента – вода, въздух, огън и земя, са представени като основни стожери на битието. Чрез над трийсет фигури от стиропор природните стихии се превръщат в универсални носители на философски и нравствени въпроси.

Водата е символ на живота, но и разрушителна стихия. Тя е свързана със заплахата и спасението чрез образа на Ной. Библейският разказ за потопа е разказ за праведността, избора и възстановяването на реда. Водата се превръща в символ на изпитанието, но и на възможността за ново начало.

Въздухът е отъждествен със свободата и е визуално претворен през образа на Икар. Полетът и стремежът към превъзмогване на ограниченията са дълбоко вкоренени в човешката същност. Митът за Икар разкрива двойствеността на този стремеж: полетът носи шанс за извисяване, но и риск от гибел.

Огънят, разположен пред огледало, отпраща към познанието и съмнението. Връзката с пещерата на Платон насочва към границите на човешкото възприятие. Огънят осветява и топли, но и заслепява. Огледалото добавя темата за необходимостта човекът да изследва не само света, но и начина, по който го възприема. Съмнението тук не е противоположност на познанието, а част от неговото търсене.

Земята е най-обстойно представеният елемент в експозицията. Тя е свързана с любовта и труда. Това са силите, чрез които човекът осмисля битието си и изгражда идентичността си. Земята е материална основа на съществуването, но чрез труда тя се превръща в обитаема среда, в пространство на принадлежност и грижа, в място за естетическа наслада и обич.

Материалът, от който са изградени фигурите, е стиропор. Той позволява работа в мащаб и носи съотношението между лекота и визуална монументалност. Скулптурата не се определя от теглото на материала, а от обема, силуета, пропорциите и пространственото присъствие.

Важен проблем при възприемането на изкуството на Павел Койчев е зрителската нагласа. Липсата на устойчиви традиции в скулптурата в нашето светско изкуство влияе върху начина, по който публиката я възприема. В исторически план българският зрител е с очакване за разпознаваемост и натуронаподобителност. Това ограничава възможността скулптурата да се разглежда като автономен обект, в който формата може да бъде трансформирана, обобщена и превърната в метафора.

Павел Койчев без колебание изисква от публиката активна нагласа, в която творбата поражда диалог, а смисълът се изгражда чрез лична интерпретация. В това се състои силата на експозицията „Четирите елемента“. Тя предлага не окончателни отговори, а територия за размисъл, в която произведенията не просто изобразяват света, а го осмислят.  

Споделете

Автор

Даниела Чулова-Маркова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев
    22.10.2026
  • Здравка Евтимова – Истории за доброто
    22.10.2026
  • Писането като молитва
    22.10.2026
  • Васил Казанджиев и Юлия Христова: срещи с музиката
    22.10.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO