Даниела Чулова-Маркова е завършила изкуствознание в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2007), „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света“ (2008), „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век“ (2009) и др. Хоноруван преподавател към катедра „Стенопис“ в НХА.
Първата мащабна изложба на Иван Вукадинов (1932–2024) отдава дължимото на автор с изключително място в художествените процеси през втората половина на ХХ и в зората на ХХI век. Същевременно експозицията проблематизира артистичния му избор на творец, предпочел самотата и дистанцията от обществено-политическата ситуация в България по времето на социализма (както и след това). Ретроспективната изложба има огромна стойност – нейният принос е както събирателски, така и интерпретативен. [...]
Когато човек навърши определена възраст, погледът естествено се насочва по-скоро към миналото, отколкото към бъдещето. Завърших през 1974 и през 1976 г. започнах да работя в Националната галерия. Реших, че е добре да събера в един том онова, което по моя преценка представлява най-голям интерес за съвременния читател. Налице беше и желанието някои от публикациите да получат нов живот, текстовете да се реактуализират и да се социализират на един по-широк терен. [...]
Истинският път е само този, по който вървиш. Олег Гочев потвърждава тези думи чрез постоянството, с което следва през десетилетията своите творчески търсения. И е от онези художници, които не разчитат на случайности и господстващи вкусове. Той гравитира в своя траектория. Така единството на възгледа става доминиращо, а многообразието е заключено във възможните посоки на реализация. През 2024 г. художникът Олег Гочев навършва 70 години. С мащабна изложба на „Шипка“ 6 той отбеляза своя юбилей през април т.г. [...]
Още от средата на 2024 г. имах ясно съставена концепция за тази изложба и тя се основаваше на една особеност в картините на Емил Стойчев – факта, че са изписани и на гърба. Оттук дойде и основната идея в експозиционната концепция – картините да бъдат изложени така, че да са видими от двете страни. Кадриращо осветление трябваше да акцентира върху тях така, че буквално да „плуват“ в приказно пространство. Именно това „плуване“ в пространството донякъде смути Емил Стойчев. [...]
