Култура / Брой 8 (2961), Октомври 2019

Разговор с Ангел Папалезов, началник сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция на Националната полиция

Нека започнем със скандала с фалшификатите в галерия „Структура“. Има ли вече резултат от проверката?

Проверката все още е в ход. При нас е, удължава ѝ се срокът. Действието по събирането на факти и обстоятелства продължава. Чака се и експертната справка от Националната галерия, където се изследват рисунките, предизвикали скандала. Имаме уговорка за края на септември – началото на октомври с г-жа Бубнова и ръководството на Националната галерия тази експертна справка да бъде изготвена и ние да я докладваме на Върховната касационна прокуратура.

Да преминем тогава към мерките в борбата с фалшификатите и към дейността на тази работна група, за която бе обявено на 10 юли в Министерството на културата. Кога ще започне нейната работа?

Заповедта за сформирането на работната група е вече изготвена. Очаква се първото заседание да е в самия край на септември и да се обсъдят конкретните предложения от участниците в нея: МВР, прокуратурата, основните дирекции в Министерството на културата, Съюзът на колекционерите, Националната галерия, изявени изкуствоведи и експерти в тази област. Редовно се чувам с някои от участниците в работната група и вече сме изготвили предложения – както за законови промени, така и за административни мерки: обмен на информация, регулярни срещи на отговорните органи. А също така и за технически мерки – създаването на лабораторни центрове за експертизи (в Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ), Националната галерия и евентуално в МВР). Събираме информация за нови методи на изследването на артефакти – от Античността или от по-новото време. Целта е и да се приготвят някои финансови разчети, защото в тази област не е инвестирано от десетилетия. Както в технически средства, така и в обучението на нашите реставратори и консерватори.

С кои лаборатории в момента работите вие?

Има три основни – в Националния археологически институт с музей към БАН, където се правят експертизите на антични предмети – камък, стъкло, метал, другата е в Националния исторически музей, а третата – в Националната галерия, където се занимават с изобразително изкуство. От разговорите ми и с трите институции знам, че има сериозна необходимост от придобиването на нова техника. В тази връзка установихме контакти с голяма международна компания, която работи върху иновативни технологии за изследването на културното наследство. Става дума за „мултиспектърно заснемане на артефакти“ – едновременно в девет спектъра на светлината (инфрачервено, ултравиолетово и т.н.). Тази фирма е партньор на музеите на Ватикана, на „Метрополитън“, на Британския музей и редица германски музеи. Технологията е много добра – позволява в рамките на 5–10 минути да се сдобиеш с информация, която иначе се събира с дни и седмици, което ще спести много сили и средства. И голяма част от тях ще бъдат разпознавани за няколко минути. Но си остава и необходимостта от човешкия фактор – някой трябва да може да работи с тази техника, да разчете резултатите, да напише експертизата.

А с промяната в законодателството докъде стигнаха нещата? Там също имаше много спорове. Нали в момента произведения на изкуството след 1900 г. не подлежат на задължителна идентификация?

Държавните институции – Министерството на културата, МВР и прокуратурата – заявихме, че сме много резервирани спрямо тази поправка, защото предишният текст беше, че картини, икони, произведения на съвременното изкуство, по-стари от петдесет години, подлежат на идентификация – както за вътрешния пазар, така и при износ. Ала това причиняваше затруднения на колекционерите и търговците. Цялата процедура по идентификацията първо отнема време, второ, струва пари – между 30 и 100 лв. на произведение. Нашите доводи бяха следните. Първо, идентифицирането на произведенията е европейска практика. Във всяка държава има регистър на произведенията на изкуството, но е различен обхватът на творбите, които минават през тази процедура. В Италия този срок за регистрация е взет от европейските директиви – всички творби, по-стари от 50 години, минават през регистрация. Французите пък са ограничили регистрацията на съвременното си изкуство до определени автори. Докато работехме върху Закона за културното наследство преди 2009 г., постигнахме съгласие относно „италианския модел“. Той имаше успех и в България, кражбите на произведения на изкуството намаляха драстично, почти на 50 %. Ако през 2010 г. са били откраднати 400 картини, през 2018 г. са откраднати 152. Тоест процедурата по идентификация на произведението на изкуството прави така, че творбата минава през лицензиран търговец, през комисия в музей или галерия, където остава някаква следа. И всеки, който се занимава с нерегламентирана дейност, има притеснения, защото остават следи и в разследването можем да стигнем до него. Но през 2018 г. въпреки настояванията на Министерството на културата и на МВР се прие новата поправка. Народните представители решиха, че оборотът на пазара на изкуството трябва да е по-свободен.

През 2019 г. виждаме, че колекционери и търговци вече се съгласяват с нас, че ефектът от новата поправка е по-скоро негативен. Броят на фалшификатите се увеличава, кражбите на изкуство – също. И аз съм водил разговори и с парламентарната комисия по култура, и с организациите на колекционерите и на търговците, че може би е време да се помисли за „поправка на поправката“ и да се върне старото положение. Процедурата по идентификация е полезна за самия български колекционер. Тя защитава както финансовата му инвестиция, така и неговата изрядна сделка.

Тук стигаме и до сертификатите на творбите – често те нямат никаква стойност?

Има два вида сертификати в граждански оборот. Единият е по законовата процедура. Това е удостоверение за идентификация въз основа на Закона за културното наследство и наредбата към него. Тези удостоверения се издават в комисиите към галериите и музеите. Но ние отдавна знаем, че повечето творби се продават със сертификати, издадени от експерт-оценители, които нямат никаква юридическа стойност. Те не могат да бъдат приравнени с удостоверенията за идентификация. В единия случай е била сформирана комисия от изкуствоведи и реставратори, а в другия случай говорим за преценката на едно лице. Да, част от сертификатите са издадени от много известни изкуствоведи. Но все повече се налага мнението, че идентификацията и експертизата трябва да се извършва в две направления – едното е изкуствоведската част, а другото е реставраторската експертиза (на материалите, платното и евентуалната допълнителна реставрация). Ето защо трябва да се приеме единен стандарт и да се реши кои сертификати трябва да се приемат. Лично аз настоявах (с подкрепата на Министерството на културата) да се създаде т.нар. паспорт на творбата. Едно произведение на изкуството да си върви заедно със своята папка, удостоверяваща произхода му, движението през собствениците, реставрацията, извършвана върху него, и т.н. Виждаме какви грижи се полагат за регистрацията на един автомобил – на една „Лада Нива“, която струва 800 лв., тя си върви с талона и можеш да провериш нейната история. А за произведение на изкуството, което струва десетки хиляди евро, не се полага никаква грижа. Държавата и собствениците трябва да са заинтересовани от подобна защита.

Подобна паспортизация на всички произведения на изкуството в България няма ли да предизвика хаос и да създаде огромни проблеми?

Все някога трябва да се направи първата стъпка. Процесът ще е много труден, а за някои хора – много разочароващ. Непрекъснато разговарям с колекционери, търговци и музейни работници и всички те са съгласни, че пазарът на изкуство в България е почти загинал. Търговци не си спомнят от началото на годината да е имало сделки с картини за над 10 000 евро. Търговете са изключително слаби. Вече има насадено подозрение у купувачите, че онова, което им се предлага, е или крадено, или фалшиво, с неизяснен произход.

Вашият опит какво показва? Кои автори най-често биват фалшифицирани?

Най-търсените автори в България са, примерно, 50–60 имена. И след като търговците не могат да намерят картини на Майстора, Златю Бояджиев, Иван Ненов или на Иван Георгиев – Рембранда, започват да се предлагат фалшификати. Аз съм страничен наблюдател и до мен стига само откъслечна информация. Дори да знам, че се предлага фалшификат, мога единствено да отида и да предотвратя престъпление, за да не настъпи финансова щета за купувача. Но когато разговарям с купувача, за да стане той тъжител за извършената спрямо него измама, най-често чувам в отговор, че той не иска. Щял да се оправи самостоятелно.

Как ще стане това?

Повечето търговци, дори недобросъвестните, казват, че е станала грешка, не били разпознали фалшификата. Предлагат или смяна с други произведения, или връщане на парите. А това е компромис и за двете страни. Купувачът често не иска да се разбере, че е станал за резил. Много се чудя и на някои колекционери. Как ще купиш картина на Златю Бояджиев за 3–5000 евро, когато нормалната цена е между 12 и 15 000 евро? Все едно да си купиш апартамент на „Витошка“ за 10 000 евро вместо за 100 000 евро.

По-различни ли са нещата при антиките?

Там размерът на фалшификатите е много по-сериозен. С колегите коментираме, че около 70–80 % от антиките, които се въртят на черния пазар – защото легален няма – са фалшиви. Дори при последната ни много сериозна операция в Испания се оказа, че около 40–50 % от задържаните предмети също са фалшификати. Защо се получава така? Историческите пластове също се изчерпват. Иманярството отдавна процъфтява в България, а след 1992–1993 г. стана „масов спорт“. Автентичният материал обаче е все по-малко. А тъй като дилърите на антики са свикнали на определени обороти, те са принудени да компенсират с фалшификати. Но знаят, че ако ги хванат с автентични антики, вероятността за присъда е сериозна, докато, ако ги хванат с фалшификати, липсва състав на престъпление. Защото в закона е казано „който открие и не съобщи за културна ценност“. Фалшификатът не е културна ценност. И ако някой бъде хванат с куфар с фалшификати на Дунав мост 2 или на „Калотина“, делото за незаконен износ скоро бива прекратено. Това е втората причина, поради която се увеличава производството на фалшиви антики. Дилърите пак въртят търговия, но наказуемост няма.

Как трябва да се увеличат или променят наказанията за фалшификатите?

В България вече има законови текстове, инкриминиращи производството, предлагането и търговията с фалшификати на произведения на изкуството. За наш срам доскоро бяхме една от малкото страни в ЕС, където това беше ненаказуемо. Срамувал съм се на международни форуми, когато колеги от Германия, Франция, Италия, Великобритания или Румъния ни питаха какво правим – не виждаме ли, че заливаме света с фалшификати! Вече имаме законови текстове в тази насока. Вярно е, че не са съвършени. Виждаме, че има още законови непълноти. Затова и едно от предложенията ни в работната група ще е за прецизиране на тези текстове: за увеличаване на наказанието и за промени в Закона за културното наследство. Това не може да стане изведнъж, но съм убеден, че през следващите 5–10 години рязко ще намалее броят на фалшификатите – както на антиките, така и на съвременното изкуство.

Освен регистър на откраднатите творби, трябва ли да има и регистър на фалшификатите?

В държавите със сериозна политика в областта на опазването на културното наследство още преди 20 години е създадена система от регистри, които взаимодействат помежду си. Става дума за регистър за движимите културни ценности (който да се поддържа от Министерството на културата). Трябва да има и регистър за издадените разрешения за износ, тоест какви културни ценности напускат страната. Ако една творба трябва да напусне страната, задължително се прави справка в регистъра за движимите културни ценности и в регистъра за крадените творби. Същото е и при кражбите. Полицейският регистър на крадените творби задължително трябва да кореспондира с регистъра на движимите културни ценности и с регистъра за износа. Става дума за обща система по опазване на културното наследство. Ако тези регистри съществуваха в България, нямаше да се стигне до онзи случай в Нови пазар – подмяната на част от творбите в галерията с фотокопия. Те щяха да бъдат задържани още щом се появяват на пазара. И щом даден търговец иска идентификация на дадена творба, комисията задължително трябва да погледне в тези регистри. Благодарение на комисията по идентификация в Националната галерия сме върнали на собствениците поне 15–20 доста качествени творби – картини на Мърквичка, иконата на св. Козма и Дамян в Кукленския манастир, олтарни двери от Сеславския манастир „Св. Архангел Михаил“. Процедурата по идентификация и регистрация е крайно необходима. И трябва да се работи за създаването на такива регистри.

Разговора водиха Тони Николов и Людмила Димова

Главен инспектор Ангел Папалезов е завършил Академията на МВР. От 2003 г. работи в МВР за опазване на културно-историческото наследство, а от 2010 г. ръководи сектор „Културно-исторически ценности“ в Главна дирекция на Националната полиция.