Култура / Брой 8 (2961), Октомври 2019

„Книгите, които погълнаха баща ми. Или странната и магична история на Вивалдо Бонфим“, Афонсу Круш, превод от португалски Румяна Станева, издателство „Прозорец“, 2019 г.

„Библиотеката е един лабиринт“, уточнява още в началото на тази кратка новела португалският писател Афонсу Круш и така ни дава ключ какво сюрреалистично пътуване ни предстои. Пътуване, в което ще стане дума не само за Хосе Луис Борхес, но също и романите, героите и идеите на Данте и на Хърбърт Уелс, на Франц Кафка и на Робърт Луис Стивънсън, на Рей Бредбъри и на Достоевски. А на главния герой в „Книгите, които погълнаха баща ми“ – 12-годишния Елиас Бонфим, му предстои да влезе в света на книгите съвсем буквално, не за друго, а за да се опита да подреди действителния свят. При това по петите го следва едно черно куче с митологичното име Аргос, така че да не остане съмнение – имаме един малък Одисей, който пътешества в страната на книгите.

Имаме и един чиновник – Вивалдо Бонфим, който крие романи под празните формуляри и бланките за промяна на дейността, които трябва да попълва на работното си място – един скучен и досаден свят, изпълнен с документи, бумащина и всякакви бюрократщини в Седма данъчна администрация. Изненадата е в това, че един ден чиновникът Вивалдо Бонфим просто изчезва – потъва завинаги в книгите, които чете, увлечен в паралелния свят, който му се струва по-истински и по-интересен от реалността.

Не за първи път се губя в библиотека. Аз и баща ми си приличаме по това. И мисля, че тъкмо такова нещо му се е случило. Загубил се е сред буквите, заглавията, загубил се е сред всички тези истории, живеещи в главата му. Защото ние сме направени от истории, не от генетични кодове, нито от месо и мускули, кожа и мозък. А от истории. Баща ми, сигурен съм в това, се е загубил в този свят и никой вече няма да успее да прекъсне четенето му, пише Афонсу Круш.

„Книгите, които погълнаха баща ми“ наистина е пътешествие в света на важните романи – непрекъснато прескачане от книга на книга, защото нито един роман не съществува самостоятелно. Защото нито една книга не се появява на празна територия – тя е резултат от написаното преди нея и е в диалог с останалите книги. А Елиас Бонфим ще трябва да проследи невидимите връзки между големите романи, за да открие дирите на баща си.

„Книгите, които погълнаха баща ми“ обаче не е детска книга. Тя е книга пъзел, която може да се сглобява по различни начини, за да се проследи пътят на идеите – как се появява тъмната страна във всеки един от нас, как човек може да избяга от себе си, какви са начините да се бори с лъжата, как се справя със страданието, вината и угризенията. Все теми, с които занимават големите романи. Просто Афонсу Круш обича да експериментира – той е писател, художник аниматор, илюстратор на книги, музикант и страстен пътешественик. Автор е на 14 романа, сред които е „Куклата на Кокошка“ (2014 г., „Прозорец“), отличен с наградата за литература на Европейския съюз през 2012 г. Но освен това в тази книга той е склонен да разглобява големите разкази на части и отново да ги сглобява, за да види какво ще се получи, ако прати Расколников в романа „451 градуса по Фаренхайт“ на Бредбъри, а на едно 12-годишно хлапе даде за компания старото ловджийско куче на Одисей.

И изобщо не е случайно, че накрая на тази история Афонсу Круш отново повтаря, че „човек е направен от истории, не от ДНК, мускули и кости, а от истории“. Но като че ли в този случай по-правилно е да се каже, че всички сме направени от книги – от големите романи, които сме прочели, и от странстващите сюжети, които са станали част от живота ни.