Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Война между две култури. Разговор със Светлана Бахчеванова

Войната е част от всекидневието. Тя е на 600 км от нас. И може да влезе на наша територия по всяко време. Вече не, защото сме членове на НАТО, но по принцип винаги е имало такива амбиции и това е възможно. В Полша се страхуват, в Беларус се страхуват, в Армения се страхуват, във Финландия се страхуват, всички много отдавна се страхуват от този агресор. Освен това започна и преструктуриране на политическите сфери на влияние в целия свят. И това трябва да бъде отразявано стъпка по стъпка. [...]

Памет за фотографията. Разговор с Антон Даскалов

Антон Даскалов работи в областта на документалната и театралната фотография. Първата му самостоятелна изложба „Живот на ръба“ изследва битието на бездомни хора, а за документалния си проект за изоставената болница по белодробни болести в с. Радунци е отличен с награди. Снима за Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Наскоро беше представен документалният филм „С цветовете на Надежда Чипева“, осъществен от Антон Даскалов, Елена Ангелова и кино-фото клуб „Бистрица“. [...]

История на графитите в София. Разговор с Константин Мравов

Понеже местната власт е имала донякъде по-либерално отношение, има и лоши проявления, и загрозяващи елементи. Така в централната част на града, но и в кварталите се обособиха места, които се превърнаха в своеобразни галерии. Те са предпочитани. В графити субкултурата е най-важно работата ти на художник или райтер да е видима. Затова надписите или платната трябва да са на видими места, законно или не. Сега мисля, че градът е доста нарисуван и това прави впечатление на абсолютно всеки. [...]

Няма дебат върху идеи. Разговор с Петър Денчев

Не гледам на драматургията като на някаква закостеняла структура, но в същото време не съм от режисьорите, които дописват пиесите или добавят някакви други текстови корпуси към тях. Рядко ми се случва това, освен ако не е много необходимо или ако с автора не стигнем до някакво съгласие. Поради това мен ме интересуват текстове, които могат да предложат директна и дори публицистична реакция върху съвременния свят и върху социални патологии и проблеми, свързани със съвременните митологии... [...]