Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Неразказани истории. Разговор с Пепа Пенева

Ние сме се фокусирали върху музиката и затова тръгнахме да изследваме какво казват песните. Защото песните са създадени въз основа на конкретни ситуации и оказва се, че има в Родопите песни, които разказват за реални случки – за гръцки момичета, женени за българи. Имало е движение в този район въпреки границите и трудното им преминаване. Имало е един дълъг период, в който са се пресичали гранични зони. Било е трудно, но се е случвало българи да отидат в Гърция. Намирали са начини, срещали са се и са се женили. [...]

Разказ за една библиотека

„Понякога отнема повече от половин година лечението на една стара книга. Работим страница по страница, милиметър по милиметър, с много търпение“, обяснява Фулия. Тя е студентка, реставраторка в библиотека „Рами“ в Истанбул. Държи в ръцете си четка и пинсети и не отделя поглед от книгата. Казва, че за деня се случва да възстанови едва един сантиметър от повредения участък. „Работата ни донякъде прилича на лекарската, защото наистина се опитваме да лекуваме книгите, правим всичко възможно да ги възстановим“, казва момичето. [...]

Не знаеш какво те чака зад ъгъла. Разговор с Боряна Илиева

Фотографията ме учи на емпатия. Трябва да проявя разбиране и уважение към другия, който е пред фотоапарата. Когато снимаш, не можеш да застанеш срещу обекта си с осъждане, с лоши помисли. Не можеш да проникнеш със сила там, където е издигната преграда. Всеки човек е многолик, многопластов. Една фотография улавя само този пласт, който ни е показан сега. Ако искаме да вникнем по-дълбоко, не можем да сме неуважителни към границите на човека срещу нас. Фотографията ни учи на едно непрестанно търсене. [...]

Книга на тревогите

Синтезът между човека и биомашините; липсата на бъдеще и в същото време предсказуемостта на това бъдеще, което все пак следва логични алгоритми и затова е познаваемо; паметта като абсолютна ценност; изчезването на човешкото и парадоксалността на живота – това са малка част от темите в най-новия роман на Георги Тенев „Атлантически експрес“. Тази антиутопия ни пренася в много фантастични светове, които обаче позволяват още повече прочити, особено през актуалните тревоги на днешния ден. [...]