Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

„Апаратът ми пееше в ръцете“. Разговор с Георги Панамски

Моето развитие във фотографията е абсолютно случайно, но е много емоционално. И тая емоционалност ми позволи много неща да видя. Пък и в „Народна младеж“ беше хубаво, пълно с млади хора. След това се насочих към вестник „Работническо дело“ и там започнаха пречките. Казаха ми да подам заявление до отговорния секретар и го пратих по колегата фоторепортер да го занесе. Но после ми гледали документите, каква характеристика имам, а там се чете: „Баща му е засегнат от мероприятието на народната власт“. И ме отхвърлиха. [...]

Неудобните пиеси. Разговор с Кремена Димитрова

Нашият спектакъл се доближава най-много до определението „политически театър“, защото разказва за актуални събития, а ние няма как да избягаме от дневния ред на обществото. Разбира се, отстоянието от времето, когато е написана пиесата, и от събитията около убийството на Политковска ни дава възможност да отсеем най-важното и да имаме по-обективна гледна точка. Тоест не действаме емоционално. Не казваме – ето, вижте, сега тя падна жертва, а ние в нейна памет ще направим спектакъл... [...]

Платон и фотографията. Разговор с Емил Данаилов

Фотоапаратът е своего рода еквивалент на Платоновата пещера, но с обратен знак. Образът, уловен с фотоапарата, тази „пещера обскура“, не е жалко подобие на някакъв идеален обект, а точно обратното. Той е съвършеният инвариант на несъвършената действителност, той представя света около нас, изчистен от профанната му битийност. За разлика от хората в пещерата на Платон, които виждат само сенки по стените, но не и същността, фотографията прави обратното – опитва се да върне тези несъвършени сенки към техния първообраз. [...]

Авторът в служба на книгата. Разговор с Катерина Стойкова

Опитвам се да изследвам темите, върху които работя, от всички възможни ъгли. Ако се върнем към стихосбирката „Как наказва Бог“, преди повече от десет години аз се интересувах от темата за егото, как сами се саботираме чрез него и обвиняваме Бог. Събрах всичко това в поетична книга. После имах още една поетична книга за домашното насилие, което също изследвах от всички възможни ъгли. Писах и за имиграцията. А новата ми книга е за предоверяването на авторитети и отговорността, която имаме. [...]