Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Фотографията като убежище. Разговор с Ивелина Берова

Снимам много градски пейзажи, улична фотография. Но пътуването е много важно, защото ме слага в друга реалност, за да започна да гледам по друг начин. Просто ме извежда от коловоза, в който живея всеки ден. Фотографията сама по себе си е пътуване. Аз и докато пътувам, не снимам типичната травъл фотография, а отново имам същите търсения, както и в уличната фотография. Търся отрязък, момент от живия живот. Когато снимам, аз наистина се чувствам така, сякаш изследвам хората. [...]

Децата, които обитават „Хотел Тито“

В автобиографичния роман „Хотел Тито“ на хърватската писателка Ивана Бодрожич откриваме не само автентичната гледна точка на едно дете към войната, но и път за преодоляване на дълбоките травми. Романът излиза през 2010 г. и още същата година е отличен с наградата Kiklop за най-добра прозаична творба. Това, което детският поглед констатира като жестоки и неопровержими факти – военните действия, насилието, разрушаването на един познат свят, почти всичко това същият този непринуден детски поглед успява да прости. [...]

Почит към кумирите. Разговор със Зафер Галибов

Последната изложба е почит пред образите на мои кумири, от които съм се учил и възхищавал. И това са не само увлеченията ми към музиката, но и към хаоса, който можеш да укротиш. Модулната фотография се описва като метод на ръчно пренареждане на прекроените части от снимки в една фотография, на една площ, запазвайки перспективата в едно различно копие. Това е друга фотография, която е изпълнена от подобни на нея по-малки, но създаващи повтарящи се и засилващи се хармонични зони в зависимост от модула на рязането. [...]

Загадката на несъвършения кадър. Разговор с Константин Вълков

Камерата ми е стара и няма автоматичен режим. Но днес изобщо не мисля за настройките. Не съм и най-добрият фотограф по отношение на редактирането на фотографиите след това, а може би и не трябва да бъда. Защото си мисля, че тези малки несъвършенства или по-скоро – истината, представена по този начин, е много по-ценна, отколкото всичко да бъде изгладено и кадрирано, както трябва, да последния детайл. Защото накрая се появява нещо, което не е реалният живот. [...]