Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Светът може да бъде по-добро място… Разговор с Рон Хавив

Винаги съм се интересувал от историята и съм искал да мога да покажа на хората моята интерпретация на случващото се. Така започнах да се фокусирам малко повече върху конфликтите и осъзнах, че ние като журналисти можем да помогнем на хората, чиито права са били нарушени, чиито животи са били погубени, да се опитаме да подобрим ситуацията. Тези неща ме накараха да се фокусирам върху конфликтите и периодите след войните, защото това е времето, когато се раждат историята и бъдещето на държавите. [...]

Фотожурналистика с кауза. Разговор с Михаела Вачева

Не съм много сигурна доколко някой някога може да разбере дали журналистиката, фотографията и документалното кино променят нещо. Аз много сериозно вярвам, че достъпът до информация променя живота ни. За себе си мога да кажа, че със сигурност го променя. Моето начало в журналистиката беше в PBS – национална телевизия, за която не беше важно всичко да се превръща в сензация. Там беше създадена цяла инфраструктура как да изследваме определена тема и да стигнем до сърцевината ѝ. [...]

Светлата меланхолия и изплъзващото се време. Разговор с Цочо Бояджиев

Предизвикателството за мен е да откривам необикновеното, чудото в наглед тривиални сюжети. В този смисъл предпочитаният ми жанр е уличната фотография. С тази уговорка, че този тип фотография, която се опитвам да правя, се различава от репортажната. Репортажът е засвидетелстване на нещо, което е самó по себе си значимо. В моята фотография сниманото придобива значимост в акта на снимането: с насочването на камерата, с избора на онова, което снимаме, ние го оценностяваме, признаваме неговата уникалност. [...]

„Апаратът ми пееше в ръцете“. Разговор с Георги Панамски

Моето развитие във фотографията е абсолютно случайно, но е много емоционално. И тая емоционалност ми позволи много неща да видя. Пък и в „Народна младеж“ беше хубаво, пълно с млади хора. След това се насочих към вестник „Работническо дело“ и там започнаха пречките. Казаха ми да подам заявление до отговорния секретар и го пратих по колегата фоторепортер да го занесе. Но после ми гледали документите, каква характеристика имам, а там се чете: „Баща му е засегнат от мероприятието на народната власт“. И ме отхвърлиха. [...]