Култура / Брой 8 (2981), Октомври 2021

Мърс Кънингам

„Силата на образа, създаден на сцената, трябва да дава възможност за безброй интерпретации и тълкувания“, твърди световноизвестният американски хореограф, един от идеолозите на постмодернизма в танца, Мърс Кънингам. Достатъчно е да видим една негова постановка като „Дъждовна гора“ (1968, музика Дейвид Тюдор, декор Анди Уорхол, костюми Джаспър Джоунс), за да разберем, че силата на гения, с който се срещаме, е способна да създаде нова епоха в изкуството.

Много трудно, почти невъзможно е да се опише спектакъл на Мърс Кънингам, неговите пиеси са винаги неочаквани, изненадващо откривателски, напълно нестандартни и всеки път изглеждат по различен начин. Елегантната абстракция, която ги подчинява в стилистично отношение, звучи поетично и е отворена към всякакви интерпретации и тълкувания. Танцьорите се движат, подчинявайки се на трудно разчетими закони – един привиден, но стриктно дисциплиниран хаос на сцената внушава усещането за космос. Разработвайки нови форми на абстрактно танцово движение, Кънингам създава методи и стилистика, които са негова запазена марка, негово изобретение, а впоследствие навлизат в хореографската практика. Кои са принципите, на които той стъпва, за да постигне космическото внушение на своите хореографски образи?

Мърс Кънингам (16 април 1919 – 26 юли 2009) започва да учи танц на 12-годишна възраст. След гимназията посещава в продължение на две години училището Корниш за изящни и приложни изкуства в Сиатъл, Вашингтон. Впоследствие учи в колежа „Милс“ при танцьора и хореограф Лестър Хортън и в колежа „Бенингтън“, където е поканен от Марта Греъм да се присъедини към нейната група. Като солист в нейната компания той създава много важни роли, а невероятните му скокове са показани в El Penitente на Греъм (1940), „Писмо до света“ (1940) и „Пролет в Апалачите“ (1944). Поощрен от Греъм, Кънингам започва да работи като хореограф през 1943 г. Сред ранните му творби са „Коренът на нефокуса“ (1944) и „Мистериозно приключение“ (1945). През 1944 г. той представя първия си самостоятелен концерт с музика на Джон Кейдж. След като напуска компанията на Греъм през 1945 г., Кънингам работи с Кейдж по множество проекти. Те си сътрудничат на ежегодни рецитали в Ню Йорк и за редица творби като The Seasons (1947) и Inlets (1978). През 1953 г. хореографът създава своя танцова компания.

„Изкуството може да напредва само към собственото си самоунищожение. Изкуството изчезва във високоскоростното търсене на автентичност.“ Това са думи на композитора Джон Кейдж, с когото Мърс Кънингам започва своите първи опити като хореограф и с когото го свързва дългогодишно сътрудничество и приятелство. Освен с него хореографът работи и с художниците Франк Стела, Джаспър Джоунс и Робърт Раушенбърг.

В средата на ХХ в. американските творци търсят нови пътища за развитие на изкуството. „Най-важното нещо за нас е да променим фундаментално начина си на мислене“, заявява Джон Кейдж, с което формулира ясно стремежа към новост и експеримент на американския авангард от 50-те.

Кейдж, както и Мърс Кънингам експлоатират „принципа на случайността“ на дзен будизма като основен подход в своите произведения. Подобно на Кейдж, Кънингам е заинтригуван от потенциала на случайните явления като детерминанти на структурата. Вдъхновен е също така и от стремежа към чисто движение, максимално лишено от емоционални мотиви и последици. В опита си да освободи танцовата форма от всякаква индивидуална и субективна преценка Кънингам разработва „хореография на случайността“, техника, при която избрани изолирани движения се подреждат в последователност чрез произволни, „хазартни“ методи като хвърляне на монета.

Намесата на Мърс Кънингам в развитието на танцовото мислене се изразява в няколко посоки: в пространството, композицията, техниката, съчетаването на хореографията с музиката и сценографията. Той въвежда съвършено нова интерпретация на сценичното пространство. Премахва симетрията и единствения център, известен още от ренесансовите композиции и експлоатиран от класическия балет, и решава, че всяка точка от сцената може да се приеме за неин център, както и че сценичното пространство е само част от много по-голямо и всеобхватно пространство, чийто център може да се намира извън сцената. Тази радикална пространствена концепция придава на композициите отвореност, асиметричност и виталност, които ги правят извънредно спонтанни и живи, подобни на импровизация. Но всъщност всяка от тях е строго обмислена и обоснована, с предварително зададени принципи. Със същата организирана фриволност Кънингам се отнася и към музиката. Той заявява, че танцът не бива да се подчинява на музиката, нито музиката да обслужва танца, а двете медии да протичат едновременно във времето, без да се съобразяват една с друга. За да избегне тяхната обвързаност, хореографът често сменя музиката непосредствено преди спектакъла, който се възпроизвежда в съвършено нова музикална среда. Тази екстремалност на връзката танц – музика придава допълнителен живот на спектакъла и не позволява изпълнението да се превърне в рутинно.

Композициите на Кънигам са плод на „хазарт“. Той разиграва определени хореографски фрази чрез хвърляне на зарчета и ги разпределя между танцьорите непосредствено преди излизането им на сцената. Същото се извършва и с траекториите, по които те се движат. Чрез този метод Кънингам се опитва да избегне всякаква субективност по отношение на композиционните решения. Танцьорите се движат в добре организиран хаос, който ги държи в повишен тонус и с будни рефлекси и възприятия. Абстрактните танци на Кънингам се различават значително по настроение, но често се характеризират с резки промени и контрасти в движението. Много от творбите му са свързани с дадаистки, сюрреалистични и екзистенциалистки мотиви.

Когато артритът сериозно започва да пречи на дейността му в началото на 90-те години, Кънингам се обръща към специална анимирана компютърна програма – DanceForms, за да проучи нови хореографски възможности. Въпреки че напуска сцената скоро след смъртта на Кейдж през 1992 г., той продължава да ръководи своята танцова компания до края на живота си. С нея хореографира повече от 200 творби, носител е на множество високи международни отличия, сред тях са италианската награда на името на Джино Тани, британската Лорънс Оливие, наградата Айседора Дънкан, Сан Франциско, а през 2005 г. получава Praemium Imperiale на Японската художествена асоциация.

За да отбележи 90-ия рожден ден на Кънингам, Бруклинската музикална академия прави премиера на новата му и последна творба „Почти деветдесет“ през април 2009 г. Последната воля на артиста е трупата му да се разпусне две години и половина след смъртта му. Той се е погрижил това да стане след световно турне, на което неговите произведения са представени още веднъж от танцьорите. За тях, както и за техническите сътрудници са предвидени средства, които да им помогнат в периода на преход към ново поприще. На 31 декември 2011 г. приключва ерата „Кънингам“. Разпускането на трупата се възприема като едно от най-тъжните събития в историята на танцовото изкуство. Докато хореографът е жив, фондацията на негово име организира различни страни от дейността му, а след смъртта му се трансформира във фонд, който управлява художественото му наследство и решава коя чуждестранна трупа да получи достъп до негови хореографии. Кариерата на американската легенда е предмет на документалния филм „Кънингам“ (2019, реж. Алла Ковган).

Очарованието на танцовия адепт Мърс Кънингам остава завинаги запечатано в неговите пиеси, които създават един нов свят на сцената и в съзнанието на зрителя – свят на поезия и космически авантюри.