Движението на думите

Най-новата книга на Аксиния Михайлова съдържа „избрани и нови стихотворения 1990–2020 г.“. Автоантологична книга, в която поетесата е подбрала творби от предишни стихосбирки и е включила 25 нови, непубликувани стихове. Нека припомня, че Михайлова има силно забележимо присъствие в българската поезия от 90-те насам. Носителка е на най-престижните български награди за поезия, три от стихосбирките ѝ са публикувани на френски език, получила е и две авторитетни френски награди за поезия. [...]

Между парчетата

Елизабет Страут е една от най-интересните съвременни американски писателки. Дебютира относително късно, но за сметка на това успява да постигне мълниеносно признание и сред критиката, и сред читателите. Страут е както много награждавана, така и много четена. „Олив Китридж“ – едно от най-знаковите ѝ произведения – излиза през 2008 г. и е финалист за наградата на критиците в САЩ. Българската публика, която едва сега се запознава с него, може би е гледала сериала по книгата с участието на Франсис Макдорманд. [...]

Да не съжаляваме Винсент ван Гог

От няколко месеца „Завинаги твой, Винсент“ присъства в повечето книжарници благодарение на издателство „Кръг“. „С една дума, искам един ден да кажат за работата ми: този човек преживява дълбоко, този човек има тънък усет за нещата.“ Думите на Винсент надхвърлят рамките на обикновена епистоларна кореспонденция. Подобно на картините му, в тях кипи живот и необуздана стихийност, които ги доближават повече до художествената литература. Бъбрив, див, наивен и дори гневлив се проявява той на страниците... [...]

Egreto perambis doribus!

С този латински израз Владимир Набоков завършва уводните думи към свое интервю за „Плейбой“ (1964 г.). Латински израз?! Тц, измислил го е; не значи нищо, само имитира. Много са тълкуванията за това Egreto, няма да прибавям още. Само ще кажа, че увенчаването му с удивителен знак подсказва категоричност, изричност, завършеност; нещо като индианското „Аз казах. Хау!“, което Карл Май изяснява във „Винету“ така: „Думата „хау“ е индианска и служи за подсилване на казаното; означава нещо като амин, баста, така ще бъде“. [...]

Между Йерусалим и Рим

Роден като Йосиф бен Матия в свещения за евреите Йерусалим (ок. 37 г. сл. Хр.), авторът на „Юдейската война“ и „Юдейски древности“ ще остане в историята с римското име Флавий. Личната му житейска съдба въплъщава сблъсъка и взаимното проникване на два основополагащи за епохата духовни и културни феномена – юдаизма и елинизма. Тези две светогледни нагласи са така несъвместими, че противопоставянето им често води до кървави стълкновения. От друга страна, между тях се осъществяват дълбоки и значими преноси. [...]