Култура / Брой 8 (2981), Октомври 2021

Роден като Йосиф бен Матия в свещения за евреите Йерусалим (ок. 37 г. сл. Хр.), авторът на „Юдейската война“ и „Юдейски древности“ ще остане в историята с римското име Флавий. Личната му житейска съдба въплъщава сблъсъка и взаимното проникване на два основополагащи за епохата духовни и културни феномена – юдаизма и елинизма. Тези две светогледни нагласи са така несъвместими, че противопоставянето им често води до кървави стълкновения. От друга страна обаче – във времена на смесване и движение, – между тях се осъществяват дълбоки и значими преноси. В края на краищата тяхното противодействие и преплитането им оформят средата, в която възниква ранното християнство. Рожба и жертва на този сблъсък, Йосиф Флавий се люшка цял живот между затварянето в пределите на родната религия, концентрирана около Тората и преданието на пророците, и едно по-систематично осмисляне и глобализиране на историята, налично още в библейското учение за сътворението. Опитвайки се да разясни пред гръцкия свят какви са юдеите, каква съдба са имали и от кой законодател са били възпитани на благочестие и упражняване на всички добродетели, в колко войни са участвали и как против желанието си са водили последната война срещу римляните, той се захваща да пише исторически книги и се превръща за нас в почти единствения древен източник на сведения за участта на еврейския народ от епохата на Макавеите до завоюването на Йерусалим и разрушаването на Втория храм (70 г.). Впрочем Флавий е и единственият неновозаветен автор, живял в Юдея скоро след евангелските събития, който разказва за смъртта на Йоан Кръстител и за разпятието на Иисус Христос. Т.нар. Флавиево свидетелство („Юдейски древности“, книга XVIII) гласи: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако въобще може да бъде наречен човек. Той извършил необикновени дела и бил учител на онези, които с радост възприемали истината. Успял да привлече към себе си много юдеи и елини. Той бил Христос. Поради настояване на нашите големци Пилат го осъдил на кръстна смърт. Но тези, които Го обичали, не престанали да го обичат. На третия ден той им се явил жив, както възвестяват за него и за многото други негови чудеса боговдъхновените пророци. И до днес още съществуват тъй наречените християни, които се назовават по неговото име“. Разбира се, мненията на историците относно истинността на това свидетелство се разделят. Едни смятат, че в него има поне три християнски интерполации (най-вече поради факта, че Иисус е наречен Христос, сиреч Месия), други предполагат, че този пасаж е редактиран от преписвач между III и IV век.

Така или иначе заслугата за съхранението на съчиненията на Йосиф Флавий принадлежи тъкмо на християните. Преди всичко поради обстоятелството, че той е първият нехристиянски автор, при това от знатен юдейски произход, който свидетелства за Иисус от Назарет. Заедно с това неговите творби предлагат безценен исторически материал за интерпретиране на Новия завет, в тях са описани много от събитията и историческите личности, които се упоменават и в християнските текстове. Що се отнася до евреите, те остават равнодушни към автора на „Юдейски древности“ и „Юдейската война“ чак до Средните векове. Името му не се споменава нито в Талмуда, нито в мидрашите, а произведенията му остават неизвестни за сънародниците му в продължение на векове. Те оценяват личността на Йосиф Флавий по най-противоречив начин – едни го възприемат като предател, изоставил народа си в трудни времена и преминал на страната на врага, като апологет на Рим, фалшифицирал историческата правда и описал лъжливо събитията, на които е станал свидетел; според други същинският мотив за поведението му е фарисейската вяра в бъдещето на еврейския народ, който би оцелял само ако се подчини на Рим. Но въпреки дългогодишното си пребиваване в Рим и сблъсъка с тамошното презрение към всичко еврейско, Йосиф Флавий остава верен на юдаизма до сетните си дни. В основата на всичките му писания се таи непоколебимата вяра в особената и извънредна роля на евреите в световната история, искрената му надежда, че в скоро време цялото човечество ще остави своите традиции и ще последва законите на Моисей.