Роберт Шпеман

Роберт Шпеман (1927–2018) е роден в Берлин. Майка му е танцьорка в школата на Мери Вигман, създателката на експресионистичния танц, баща му следва в Баухаус при Паул Клее и Ласло Мохоли-Наги. Изправени пред житейска криза, двамата приемат католическата вяра. Роберт е на 9 години, когато майка му умира. Баща му избира вярата и през 1942 г. е ръкоположен за свещеник. Синът се гордее, че не членува в Хитлерюгенд и не пее антиеврейски песни. Следва философия, романистика и теология, преподава философия в Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен. Автор е на трудове върху натурфилософията, антропологията, етиката и политическата философия. Сред тях са: „Към критика на политическата утопия“, 1977, „Основни морални понятия“, 1982, „Естествено и разумно“, 1987, „Личности. Опити за разграничение между „нещо“ и „някой“, 1996, „Граници. Към етическите измерения на действието“, 2001, „Безсмъртният слух. Въпросът за Бог и суеверието на модерността“, 2005.


Обещанието, прошката

Обещанието и прошката са два специфични личностни акта. Ницше казва, че да можеш да обещаеш, е най-висшето в човека. Това означава, че мога да съм независим от различните състояния, през които минавам, че гарантирам за себе си. Обещанието означава да призная на другия правото да разчита на мен. Другият такъв акт е прошката. Да простиш означава: аз позволявам на другия да не е идентичен със своето действие. Когато прощаваме, не обвързваме човека със стореното от него. [...]