Театралното „Варненско лято“

Международният театрален фестивал „Варненско лято“ се провежда традиционно в първата десетдневка на юни и вече натрупа биография от 34 издания. Сред сродните форуми фестивалът изгради свое лице на събитие, което, макар и да няма състезателен характер, има авторитет и тежест в професионалните среди и завоювано реноме на ярка артистична среща, която привлича широка и вярна аудитория. Формулата на фестивала е подчинена на висок художествен вкус и вписването на всяко заглавие в програмата е премислен акт на избор. [...]

Археология на любовта

Режисьорът Галин Стоев и драматургът Иван Вирипаев имат много дълга история на творческо сътрудничество. Споделеното им разбиране, енергия и чувствителност правят спектаклите на Галин Стоев едни от най-добрите изобщо по текстовете на руския драматург (който отдавна живее в изгнание, осъден задочно от Руската федерация и обявен за издирване). Постановката на „Илюзии“ (2011) е поредната итерация на симетричните им артистични и човешки нагласи едновременно към съвременност и метафизичност. [...]

В окото на „Бурята“ с Виктор Бодо

Виктор Бодо активно работи в Германия, Унгария, Австрия и приносът му за развитието на съвременния сценичен език е отбелязан с Европейската театрална награда Нови театрални реалности. Започва като актьор в трупата „Кретакор“ на Арпад Шилинг, а с адаптацията на „Процесът“ от Франц Кафка в Театър „Катона Йожеф“ в Будапеща идва и режисьорското признание. Кафка e сред важните автори в творчество на Бодо, както и предвестникът на кафкианската гротескност – Гогол. [...]

Формула на живота или на смъртта. Разговор с руския композитор Дмитрий Курляндски

На 24 февруари илюзията се разпадна. Със съпругата ми знаехме, че не можем да останем. Да останеш, означаваше да мълчиш или да бъдеш съучастник. Заминахме за Париж с трите ни деца и с три куфара. Сега, в изгнание, се опитваме да преработим тази катастрофа и да разберем дали изобщо може да съществува руска култура извън империята. Цялата история на Русия е дълга история на терор спрямо собствения народ и агресия спрямо съседите, с кратки периоди на надежди, които никога не са се осъществили. [...]

Автобиография на гласа

На първо място, заглавието на този текст беше замислено като „Луси Крюгер е исангома“ (в зулу културата – посредници между света на предците и нашия свят, лечители, церемониални фигури в общността) – спонтанно екстатично възклицание, споходило автора на текста по средата на предишния (първи) концерт на Lucy Kruger & The Lost Boys в София, организиран от „Аларма Пънк Джаз“ през 2024 г. С уговорката, че тук не става дума за каквато и да било културна апроприация: Луси Крюгер е бяло момиче от Кейптаун... [...]

Насладата от пеенето. Разговор със Саймън О`Нийл

Моят голям пробив в Ню Йорк бе като дубльор на Доминго в ролята на Зигмунд във „Валкюра“ в Метрополитън. Бях на 32 години. Кариерата ми се изстреля нагоре мигновено. Получих най-добрите професионални съвети в Ню Йорк, от Мерилин Хорн. Тя ми каза: „Саймън, за да направиш кариера, трябва да се обградиш с твой „управителен съвет“. Трябва ти учител, партньор и мениджър“. Има невероятни хора около мен, които ми помагат да пея възможно най-добре и да не проваля кариерата си. [...]