Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
Пишейки зрелите си стихове, Георги Рупчев знаеше за близкия си край. За него светът на отглъхването, на забравения език и неразбираемия вече жест, стопеният свят на изтлялото неслучайно е в центъра на вниманието: става дума за стихове, писани буквално пред лицето на смъртта. Това обаче не е беден свят, в него няма хленчене, няма носталгия по непреживяното, няма оплакване на личната участ – в голямата земя това безмълвие е абсолютният край, до който поезията би могла да достигне. [...]