Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев

Пишейки зрелите си стихове, Георги Рупчев знаеше за близкия си край. За него светът на отглъхването, на забравения език и неразбираемия вече жест, стопеният свят на изтлялото неслучайно е в центъра на вниманието: става дума за стихове, писани буквално пред лицето на смъртта. Това обаче не е беден свят, в него няма хленчене, няма носталгия по непреживяното, няма оплакване на личната участ – в голямата земя това безмълвие е абсолютният край, до който поезията би могла да достигне. [...]

Фината фабрична направа на човека. Разговор с Ангел Иванов

Ако детството е родината на човека, то моят роден град Габрово беше столицата на тази родина. Затова по-иносказателно, по-имплицитно съм се опитал да опиша града. Историята изобщо, включително историята на градовете, винаги залага на един по-скоро триумфалистки подход. На мен ми се искаше да задълбая в градското пространство, а и в селското, защото присъства старата селска къща при баба и дядо, но по-скоро като арени на разгръщане на противоречивата човешкост и най-вече на детскостта. [...]

Три книги нежност

За сборника с разкази „Седем истории за любов, грях и смърт“ за първи път прочетох в издадената през 2003 г. книга „И нова, и българска“ на Борис Минков. Бях запомнила, че в разказите няма персонажи на средна възраст, а само деца и старци. Приех го на доверие и едва сега, година след смъртта на Валентин Георгиев, реших да проверя защо е така. Б. Минков беше прав и за още нещо – със сигурност напрежението между физическото изнемощяване и силното желание, нуждата непрекъснато расте в тези разкази. [...]

Отровени светове

Георги Тенев е автор, добре познат на читателската аудитория със сборниците си с разкази „Свещена светлина“, „Жената на писателя“, с пиесите, поставяни на сцените на Народния театър и ТР „Сфумато“, с романите „Партиен дом“, „Български рози“, „Балкански ритуал“, „Резиденцията“. Новият му роман „Булгартабак“ може да бъде възприеман като продължение на теми и мотиви, които го занимават в някои от предишните му книги и по-конкретно в „Български рози“ и „Балкански ритуал“. [...]

Аз съм Артуро Бандини!

„Аз съм Артуро Бандини!“ – така се провиквал понякога Чарлс Буковски, визирайки литературното алтер его на писателя Джон Фанти. Чувствата на колегиална ревност и обожание са напълно разбираеми, тъй като в романите си Фанти пише за много повече от жени и пиене. Качествата, които понякога спасяват Буковски от карикатурния образ на алкохолизирания неразбран поет, който мнозина у нас прибързано приеха за идол в края на 90-те, изобилстват в първия роман на Фанти „Почакай до пролетта, Бандини“. [...]

Хождение, речник, приказка

Книгата на Людмила Миндова по форма и идея е класическо научно изследване: внушителна библиография, впечатляваща скрупульозност, сериозно проучване. Но това съдържателно жанрово определение може да се надхвърли и да видим книгата като много повече от монография. Поне в три измерения: на средновековни писания в стил „хождение“, най-прочутото от които е „Божествена комедия“; на речника, това толкова необходимо за всяко знание поучително четиво... [...]