Култура / Брой 7 (3030), Септември 2026 / Интервю

Поезията е фронт на съпротива. Разговор с Кристин Димитрова

24.09
2026

Поезията не работи или поне не би искала да работи с най-малкото общо кратно на мисленето, тоест с общоприети констатации като „розите ухаят“ или „водата е мокра“. Предупредителният надпис в рекламата на спиртни напитки гласи: „Алкохолът е вреден за вашето здраве“. Неутрално и всеобхватно. А пък Омар Хаям казва: „Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло / за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала“. В чий глас сме по-склонни да се заслушаме, та ако ще, това да е вредно за здравето ни? Кой ни е по-близък? [...]

От Данислава Делчева 0 коментара Прочети повече...

Фината фабрична направа на човека. Разговор с Ангел Иванов

24.09
2026

Ако детството е родината на човека, то моят роден град Габрово беше столицата на тази родина. Затова по-иносказателно, по-имплицитно съм се опитал да опиша града. Историята изобщо, включително историята на градовете, винаги залага на един по-скоро триумфалистки подход. На мен ми се искаше да задълбая в градското пространство, а и в селското, защото присъства старата селска къща при баба и дядо, но по-скоро като арени на разгръщане на противоречивата човешкост и най-вече на детскостта. [...]

От Радослав Чичев 0 коментара Прочети повече...

В търсене на надеждата. Разговор с Карло Мусо

24.09
2026

Автобиографията на папата е резултат от работа, започнала през 2019 г. и приключила в началото на декември 2024 г. Творба, която остана тайна през цялото време и за която на практика само двамата бяхме наясно: „най-добре пазената тайна в световното книгоиздаване“, писа една медия. Беше изключително преживяване. Преди всичко човешко. След като приключихме, имах възможността да го видя и чуя още няколко пъти през последните му месеци, докато боледуваше. [...]

От Йорданка Белева 0 коментара Прочети повече...

Да владееш сцената. Разговор с Койна Русева

22.09
2026

Това е изкуството. Понякога то дава обяснения на необясними неща, но си мисля, че нашата работа е така да направим дадения спектакъл, че да накараме хората да мислят заедно с нас, докато играем. Успеем ли да ги размислим, сто процента сме си свършили работата. И вече всеки спрямо своята човешка летва избира дали е намерил отговора за себе си, или още по-хубавото: първо да си зададе важните въпроси, а после да му пожелаем успех да получи и отговори. Ние не размахваме пръст, а само провокираме, задаваме тема за размисъл. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...