Ралица Райкова

Ралица Райкова е родена в София през 1999 г. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, понастоящем следва в Université de Lorraine, Франция. Стипендиант по проект „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“, носител на голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2017 г. и на трета награда на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2018 г. Нейни разкази са публикувани в „Море“ и „Пламък“, както и в Портал Култура.

Тихата къща

Когато на село умре някой от старите, обикновено не настава голяма суматоха. Първо, защото тук хората с години се приготвят за това последно събитие от живота – отделят настрана специално подбраните дрехи, разпределят малкото ценни вещи между шепата близки, гледат всичко да им е в ред, та да не създават после допълнителни грижи. И второ, понеже по тия места всички отдавна са отвикнали от суматохите – нещата се случват бавно и естествено, както се сменят сезоните, както се изтъркалят дните и годините, в мир и по реда си. [...]

Матей

Матей, по баща Павлов, беше висок старец с тъмна като пергамент кожа и широко чело, набраздено от тънки бръчици. Не приличаше много на мъжа от черно-белите снимки в коридора – годините бяха изтънили този Матей, бяха го смалили, попрегърбили, костите на ръцете му почти прозираха, но бяха и смекчили чертите на лицето му, от което гледаха чифт дълбоки сини очи. Понякога се сещаше колко е стар и му ставаше смешно, усмихваше се с добродушна, малко крива усмивка, сякаш не можеше да повярва. [...]