Нийл Фъргюсън е роден през 1964 г. в Шотландия. Водещ британски историк и политически коментатор. Понастоящем е старши изследовател в Центъра за европейски изследвания в Харвард и старши сътрудник в Института „Хувър“, Станфордския университет. Има изследвания върху икономическата и финансовата история, британския и американския империализъм. Сред най-известните му книги са: „Империята: как Великобритания сътвори съвременния свят“, „Пари и власт в модерния свят“ (на български от изд. „Рива“), „Цивилизацията: Западът и останалият свят“, „Кули и площади: мрежи, йерархии и битката за глобалната власт“ и др. През 2004 г. списание Time го обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света. Негова съпруга е известната писателка от сомалийски произход Аян Хирси Али.
Култура / Нийл Фъргюсън
Сценариите за войната в Украйна
Ако украинската стратегия се базира на последователната и постоянна поддръжка на Запада и особено на Америка, която ще продължи по-дълго, отколкото би могла да издържи руската икономика, това е изключително рискова стратегия. Руснаците ще се опитат да проточат тази война. Те знаят, че руската икономика е в състояние да издържи по-дълго от украинската. И също така знаят, че решимостта на Запада е слаба. Да, днес Западът се държи доста по-добре, отколкото се очакваше. Но не беше така преди една година. [...]
Втората студена война
Две неща ме безпокоят. Първо, западното обществено мнение страда от дефицит на внимание. Един ден то се вълнува от положението на сирийските бежанци, а на другия ден се противопоставя на имиграцията, гласувайки за популистките партии. Колко ще трае вълната на симпатия към милионите украински бежанци? Безпокоя се да не би ентусиазмът към Украйна да се окаже временен. Другото ми безпокойство е, че Европа продължава да бъде зависима от руските горива, подхранвайки по този начин руската войнственост. [...]
Катастрофата: история и конспирации
Парадоксът е, че страна като САЩ далеч по-добре се е справила с пандемията през 1957–1958 г., отколкото с днешния COVID-19. Навремето бързо са се ваксинирали, нямало е антиваксъри, както сега. Друга разлика: изобщо не се е мислело за „заключване“, не са съществували модерните комуникационни средства, за да може дистанционно да се работи. Нямало е алтернатива: трябвало е да се чака да дойде ваксината и да се приеме броят на мъртвите. Смайващо е, че икономическото влияние на азиатския грип е било доста слабо. [...]
Провалът на университетите
Проблемът не е интелектуален, а морален – хиперчувствителността на студентите. От страх, че идеите биха могли да предизвикат болка, младите хора изобщо не искат да се занимават с неприятни за тях идеи. Студентите се превърнаха в снежинки, които трябва да пазиш от опасни идеи – и то в университетите, които в края на краищата съществуват с едничката цел да има свободен обмен на идеи. Затварят се не само умовете на отделни индивиди, не – самите институции започват да се изолират. [...]