Култура / Брой 10 (3003), Декември 2023

„Ситуацията е точно толкова опасна, колкото през 1939 г.“ Шотландският историк Нийл Фъргюсън вписва конфликта в Близкия изток във въвличащ целия свят сценарий на голяма нестабилност, подобен на този, който довежда до Втората световна война. Интервюто е публикувано във в. „Велт“

Видяхте преследването на евреи в Дагестан. И звездите на Давид, появили се внезапно по стените на еврейски домове във Франция. Каква е оценката ви за положението?

Погромите се завърнаха в най-различни форми. Атаката на „Хамас“ на 7 октомври беше погром. Не ме учудва всъщност, че антисемитизмът се прояви отново и с такова насилие. Дагестан е руска република, в която живеят предимно мюсюлмани, те са ислямистки и отчасти антисемитски настроени. Но и в други части на света антисемитският ислямизъм обединява елементи от екстремисткото ляво и екстремисткото дясно. Като историк разпознавам всички патологични симптоми на ХХ век. Тук спадат също екстремистките идеологии, които днес отново се завръщат и към които принадлежи и антисемитизмът. Той е най-опустошителен, защото довежда до Холокоста.

Осъзнава ли Западът изобщо опасностите, за които говорите?

Трябва да сме наясно, че заплахата от „Хамас“ и други терористични организации би могла да доведе до втори Холокост. И това вече се забелязва по антисемитските фрази, които днес се повтарят безнаказано дори в нашите западни градове при пропалестински демонстрации: както в Англия, когато масата в хор скандира апела „Палестина от реката до морето“.

При същите демонстрации обаче се настоява и за държава на палестинците, както и от всички водещи политици.

С последното „Авраамово споразумение“, мирния договор между Израел и Обединените арабски емирства, всъщност можем да разпознаем предпоставките за един наистина мирен „модус вивенди“ между Израел и не само Египет, но и други арабски държави като държавите от Персийския залив. Щом това споразумение отново е заплашено и отново се стига до война в Ивицата Газа, причината е в това, че палестинските лидери – от Организацията за освобождение на Палестина, през Палестинската автономия до ислямистките групировки, никога не пожелаха да приемат мирно съвместно съществуване с Израел и отказаха различни предложения. С течение на времето една част от палестинците подкрепяше организации като „Хамас“, които съвсем открито призоваваха за унищожаването на държавата Израел. И тъкмо затова се възмущавам, когато днес се настоява за примирие.

Защо?

Защото това примирие вече съществуваше. Палестинските джихадисти го нарушиха на 7 октомври с оргия от насилие, за да провокират реакцията на Израел.

Не мислите ли, че „Авраамовите споразумения“ са обречени на провал след клането на 7 октомври?

Не. Както Саудитска Арабия, така и Арабските емирства продължават да имат голям интерес от нормализация на отношенията с Израел. И защото знаят точно, че петролът няма да е вечно в достатъчни количества, а еврейската държава е единствената технологична суперсила в Близкия изток. Атаките на 7 октомври ще забавят процеса с година-две. Ала много арабски държави, които вече са изолирали терористите и религиозните фанатици, ще продължат по пътя на нормализация на отношенията с Израел, тъй като това е единственият път за някаква стабилност в региона и същевременно изолира Иран. Защото истинският враг на мира в региона е Техеран, също и по причина, че Иран като цяло е по-слаб, отколкото в миналото. Всъщност Джо Байдън и неговият екип направиха редица грешки.

Какви?

Срещу Иран е нужна политика на по-голямо сплашване. Ако Байдън беше казал на иранците: „Ако вашите приятели от „Хизбула“ в Ливан бомбардират Израел, тогава ние ще разрушим вашите ядрени съоръжения“, то иранската Революционна гвардия щеше по-скоро да го послуша. Ала Байдън и екипът му мислят единствено за това да избегнат всякакъв вид ескалация. С поведението си те само хвърлят позорно петно върху „политиката на умиротворяване“. И не само това: Байдън в действителност не искаше да повярва в стратегията зад „Авраамовите споразумения“. Вместо това той отслаби санкциите срещу Техеран и се опита отново да съживи ядреното споразумение с Техеран, което по мое мнение беше абсолютна катастрофа, освен че е отдавна остаряло. Това бяха основните причини за ужасните събития от последните седмици в Близкия изток. Да не говорим за американската катастрофа в Афганистан, която в крайна сметка доведе до това Путин да нападне Украйна. Надявам се САЩ колкото се може по-бързо да сменят своя президент и отново да водят ефективна външна политика.

Насочваме ли се наистина към „каскада от конфликти“, както предсказахте преди известно време?

Изправени сме пред една ос между Русия, Иран, Китай и Северна Корея, които работят заедно. Както и с две настоящи големи войни в Украйна и Газа. Освен това има риск от трети конфликт в Тайван. Ако Китай се реши да нападне, пред САЩ ще се отворят три фронта. От стратегическа гледна точка това е изключително сложна ситуация: Пекин би бил – поне в икономическо отношение, най-могъщият противник, срещу който САЩ са се изправяли в цялата си история. Много по-силен от Съветския съюз. Освен това САЩ са много по-слаби, отколкото в началото на Студената война през ХХ век, което се дължи на вътрешни разделения, на неприемлива финансова политика и свиване на индустриалната база. Затова в тази втора Студена война, в която се намираме от пет години, САЩ далеч не са толкова силни.

Има ли екзистенциална заплаха за демократичната ос в света?

Ситуацията е точно толкова опасна, колкото преди 90 години. Ала ни остава все още малко време да осуетим повторение на 1939 г.

И как?

Когато САЩ влязат отново – финансово и военно – в правия път и преди всичко приложат силна стратегия на сплашване срещу Русия, Иран и Китай. В противен случай Третата световна война ще се приближава все повече и повече.

Превод от немски Людмила Димова