Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

„Едно от предизвикателствата на тази война е, че тя много напомня на войните през ХХ в. Практически наблюдаваме сцени от Първата световна, а не от Втората световна война.“ Изказване на известния британски историк пред Kyiv Jewish Forum, 19 декември 2022 г.

За тези повторения на вече видяното говорят и последните кадри от окопните боеве в Бахмут и неговите околности. В същото време един сериозен изследовател на войните през ХХ в. няма как да отделя случващото се на бойното поле от онова, което става на вътрешния фронт, тъй като икономиката е изключително важна за успеха във всяка война.

Защо е така? Защото всяка такава война е наистина разрушителна. Не само за унищожаването на инфраструктурата. Става дума за война, много по-унищожителна от онези войни, които наблюдавахме в Афганистан или Ирак през последните две десетилетия. Ето защо отделям особено внимание на икономиката. От гледна точка на икономиката тази война върви не толкова добре за Украйна, колкото на бойното поле. Ударът по украинската икономика доведе до свиването на брутния вътрешен продукт на страната с около 30–40%. По-скоро с някъде около 40%, ако отчитаме щетите, нанесени, след като руските агресори започнаха да атакуват енергийната мрежа на Украйна. В същото време Международният валутен фонд отчита, че руската икономика през 2022 г. се е свила само с 3,4%. Следователно съществува голяма разлика между щетите, понесени от украинската икономика и от руската икономика.

Аз съм откровен привърженик на Украйна не само от 24 февруари насам, а от дълги години, ето защо всичко това не би могло да не ме безпокои. Трудно ми е да си представя как Украйна може да води своята война през 2023 г. дори при много сериозна икономическа и финансова подкрепа от страна на Запада. Засега Украйна се опитва да финансира своя дефицит по начин, който ѝ позволява да избегне сгромолясването в спиралата на хиперинфлацията.

Руснаците се опитват да проточат тази война

Ала аз наистина съм обезпокоен от това, че голяма част от отразяването на войната в медиите и в социалните мрежи е съсредоточено върху унищожаването на руските танкове, колкото и този факт да е интересен. В същото време ние обаче не отделяме голямо внимание, нито обсъждаме как Украйна се бори за икономическото си съществуване.

От една страна, западните санкции като че ли постепенно подриват конкурентоспособността на руската икономика, връщайки страната назад в ХХ в., като отрязват достъпа ѝ до полупроводници или важни технологии. От друга страна, Русия е убедена, че ако успее да доведе до колапс украинската икономика или поне рязко да свие обема ѝ, без да претърпи аналогични щети, то нещата за нея няма да се развият чак толкова зле. В този смисъл историческа аналогия по отношение на Украйна би могла да бъде Зимната война между СССР и Финландия, която се развива много добре през 1939 г. за финландците и съвсем не толкова добре през 1940 г., което е напълно обяснимо, като се имат предвид ресурсите, които Съветският съюз хвърля срещу героичните финландци.

Ако украинската стратегия се базира на последователната и постоянна поддръжка на Запада и особено на Америка, която ще продължи по-дълго, отколкото би могла да издържи руската икономика, това е изключително рискова стратегия. Руснаците ще се опитат да проточат тази война. Те знаят, че руската икономика е в състояние да издържи по-дълго от украинската. И също така знаят, че решимостта на Запада е слаба. Да, днес Западът се държи доста по-добре, отколкото се очакваше. Но не беше така преди една година. Затова не можем да гарантираме, че ще бъде така и по-нататък. Не можем да гарантираме силна подкрепа за Украйна от двете водещи американски политически партии след една година. Освен това не съм убеден, че обединената позиция на НАТО по отношение на Украйна ще издържи след 12 месеца.

Напълно осъзнавам своя песимизъм. И не ми се иска да бъда прекалено песимистичен, защото е необходимо да се признаят забележителните успехи на украинския народ през изминалата една година. Той разкри пределите на руското военно могъщество. И го стори в голям мащаб. Стана ясно, че Русия не е „книжен тигър“, а „книжна мечка“. Всички очаквания бяха надхвърлени както от украинското гражданско общество, така и от украинската държава. И съвсем справедливо е да се каже, че случилото се ни порази напълно.

Украйна побеждава, но още не е спечелила

Аз действително настоявам, че би трябвало да направим всичко възможно, за да могат тези героични успехи на бойното поле, както и в обществен план, да не бъдат изгубени. В украинската история е имало героични поражения преди обявяването на независимостта на Украйна. Изминали са едва сто години от времето, когато украинските стремежи за независимост са били напълно пропилени в развоя на руската гражданска война. Тъкмо поради тези причини аз смятам, че би трябвало да бъдем много болезнено-реалистични във всичките си прогнози за 2023 г., за да не позволим да се пропилеят героичните успехи на украинците.

Създава се едва ли не впечатлението, че във Вашингтон съществува група от изключително разумни политици, които единствени разполагат с формулата, по която се доставя само определено количество въоръжение за Украйна, за да се обезкръви руската армия, без това да носи риск за ескалацията на конфликта, в който могат да бъдат замесени непосредствено Съединените щати или съюзниците на САЩ. Сигурно има някаква формула. И вероятно тя трудно би могла да се запише. Проблемът според мен е, че зад тази формула се скрива страхът от руската ескалация.

Още в началото на тази война НАТО се отказа от доставките на определени видове въоръжение след руските заплахи, че това би могло да доведе до използването на ядрено оръжие. Спомнете си, че трябваше да бъдат доставени реактивни самолети, след което доставката им се осуети, и то в самото начало на конфликта, когато авиационната подкрепа бе много необходима, а Украйна бе много уязвима. И въпреки че подкрепата на Запада се оказа много над това, което някой би могъл да предскаже на 24 февруари 2022 г., това не означава, че трябва да скръстим ръце и да смятаме, че в края на краищата нещата ще се развият добре.

Украйна е побеждавала и побеждава, но още не е спечелила войната. Тя победи в сраженията край Киев. Спечели битките в Харков и Херсон. Въпреки това войната може да бъде загубена. Особено като се имат предвид проблемите с материалните ресурси, с които тепърва ще се сблъсква Украйна.

Ето защо е важен въпросът колко далеч сме готови да отидем в подкрепата си за победата на Украйна. За разлика от другия сценарий, в който Украйна не губи, но войната се проточва година-две, превръщайки се във вариант на Корейската война. Става дума за аналогия, която съм правил многократно. Това е първата „гореща война“, което ни кара да се замислим колко високи са залозите и какво хората са готови да направят за своите съюзници. Мисля, че една „Корейска война“, която би продължила не две, а дори три години, би превърнала Украйна в развалини и най-вероятно би приключила с някакъв териториален компромис, който би създал зона на потенциален конфликт, а не би довел до истинско мирно споразумение.

Ето защо има реална опасност формулата, избягваща ескалацията (формулата, която практически се намира в американски ръце), в крайна сметка да доведе до неоптимален резултат, поне от украинска гледна точка.

Колкото повече продължи войната, толкова по-трудно ще бъда тя да спре

Официалната линия, която често съм чувал от устата на Джек Съливан, се състои в това, че решението не се взима от Съединените щати. Правителството на Украйна заявява, че иска да си върне цялата територия – не само заграбените след 24 февруари земи, но също така и територията, анексирана през 2014 г. Включително Крим.

Неотдавна президентът Володимир Зеленски изтъкна и някои други предпоставки за преговорите, които включват смяната на президента Путин в Москва, както и инициирането на съдебни процеси спрямо военнопрестъпниците, да не говорим и за това, че замразените резерви на Централната банка на Русия би трябвало да бъдат използвани за възстановяването на Украйна. Този списък с искания изглежда морално приемлив, но е политически неизпълним. Ето защо аз смятам, че сега е нужно да получим максимално повече яснота от Съединените щати и от НАТО за това как би трябвало да изглежда окончателното развитие на нещата. Колкото и да е сложно да се говори за него.

Когато Хенри Кисинджър се опита за заговори за това в началото на 2022 г. в Давос, той бе подложен на сериозна критика от страна на украинското правителство. Ала от позицията на историка да не се говори по този въпрос е също абсурдно. Трудно би могло да се очаква ситуация, в която Русия би се съгласила на връщането на Крим или на Донбас. А и сегашната руска власт изобщо не е готова да отиде на подобна стъпка. Лично аз не залагам на смяната на режима в Русия и на идването на власт на либерално правителство, което ще поиска да стори това.

Така че сме доста далеч от реалистичното обсъждане на условията за мир. Всяка от страните е максимално отдалечена от другата, много повече, отколкото в началото на войната, когато фактически се обсъждаха най-различни компромиси в опит да се спаси ситуацията.

Мисля, че нашата скрита цел е максимално да се отслаби Русия, не завинаги, но съществено, и то в обозримо бъдеще. Нещо, което като че ли е вече постигнато. Неочакваното следствие от този конфликт е, че Русия, повече от когато и да било в историята си, се превърна в държава клиент на Китай и стана силно пазарно зависима от него като последна инстанция за продажбата на енергийните ѝ ресурси. Не съм сигурен дали това ще се окаже стратегически триумф в средносрочна перспектива.

В заключение искам да отбележа, че ключовият проблем, с който се сблъсква украинският народ, е всъщност един класически проблем: колкото повече продължава войната, толкова по-трудно ще бъде тя да бъде прекратена – включително заради болката от загубите на бойното поле, както и заради военните престъпления.

Ако украинците искат да се възползват от успехите си през 2022 г., те би трябвало да започнат да разработват някакъв реалистичен набор от цели. Това няма да е никак лесно за президента Зеленски и за неговите съветници. Бях през септември 2022 г. в Украйна и видях, че всички там са във войнствено настроение: водят се някакви невероятни разговори за разпада на Русия като правдоподобен изход от войната. Струва ми се, че все още сме твърде далеч от реалистичното, хладно и пресметливо мислене, което единствено може да гарантира, че Украйна няма да спечели една пирова победа. Победа, която би превърнала страната в купчина развалини, непригодна за инвестиции, независима, но платила твърде скъпо резултата от тази своя победа.

Не мога да повярвам, че това е в интересите на Запада. Нито че е в интерес на украинския народ.

Превод от английски Тони Николов