Юрий Андрухович е роден през 1960 г. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика „Бу-Ба-Бу“ (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991 г. учи в Литературния институт „М. Горки“ в Москва. Издава две стихосбирки, последвани от „Небе и градски площади“ (1985), „Центърът на града“ (1989), „Екзотични птици и растения“ (1991) и др. Става известен с „Московиада. Роман на ужасите“, излязъл през 1993 г. и публикуван на български от издателство „Парадокс“ (2009), което преведе и романите му „Дванайсетте обръча“ (2013), „Писма до Украйна“, „Любовниците на Юстиция“ (2020). Заедно с полския писател Анджей Сташук издава сборника с есета „Моята Европа“ (2000, 2001). Преводач на Шекспир и американските поети от бийт поколението, автор на един музикален албум („Андрухоид“).
Култура / Юрий Андрухович
Още по темата за „Великата руска култура“
Русия се представя за Доброто в смъртоносен двубой със Злото и в този смисъл се нуждае от признатите от света културни опори, които са безспорни доказателства за нейната „духовност“. Всъщност това е извинение за нейната престъпност. Тук не виждам голяма разлика от талибаните или, да речем, от ИДИЛ: същото агресивно желание да „поправиш света“, да го принудиш да тръгне по „правдивия път“. Но нито талибаните, нито ИДИЛ имат привилегията да се опират на красотата на балета или „духовните дълбини“ на Достоевски. [...]
Поетът и войната
Точно в това е проблемът на Путин: че ни мрази, без да ни познава. Той смята, че знае какво е Украйна, ала в действителност не знае нищо за нас. Не говоря дори за култура, музика или икономика, но не е знаел нищо и за нашата армия. Че цивилните граждани са подготвени да защитават страната си в случай на опасност. Толкова много от тях се присъединяват към т.нар. териториална отбрана. Хората защитават своите селища, улиците и къщите – и имат едно стратегическо предимство пред руските войници: те познават района. [...]