Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Ако продължава така, ще се присъединя към партизаните.“ Писателят Юри Андрухович от години предупреждава за руска агресия

Вие сте в родния си град Иваново-Франкивск в Западна Украйна. Надявам се, че сте добре донякъде.

Да, добре съм, колкото и необичайно да звучи в тези времена.

Още преди да избухне войната, казахте, че има само два изхода от тази криза: или да се предадете и да признаете, че сте една нация с руснаците, или Путин ще ви унищожи. Как преценявате положението?

Това, което преживяваме, не е криза, това е голяма война. Путин иска да ни унищожи. Той воюва срещу цивилни граждани, срещу мирното население. Руски войници стрелят срещу деца, срещу жени. Това е най-голямото военно престъпление на този век.

Когато разговаряхме по време на Майдана през 2014 г., вие казахте, че Путин се нуждае от Украйна, защото без нея не може да осъществи своята имперска мечта.

Бих могъл да се върна още по-назад, в 2001 г., когато беше малката ни революция, или в 2004 г., по време на Оранжевата революция: от самото начало планът на Путин беше да покори Украйна, но тогава неговата армия и държавните му структури бяха все още слабо развити. На Путин му трябваха 22 години, за да се подготви за тази война. Затова той залагаше на бърза победа. Наистина мислеше, че Украйна ще капитулира в рамките на 48 часа. Учудваше ме колко малко внимание му се обръщаше през всички тези години. Практически никой не гледаше сериозно на трудното положение на Украйна. И за мен някои хора казваха: той е писател, това са негови фантазии.

Когато през 2006 г. получихте Наградата за европейско разбирателство на Лайпцигския панаир, говорихте за това огорчение, че агресивното поведение на Путин е тласнало Украйна в ръцете на Запада, ала Европа не е показала съпричастие.

Беше реакция на тогавашния европейски комисар по разширяването на изток Гюнтер Ферхойген, който беше казал в едно интервю за бъдещето на Европейския съюз, че няма да се приемат бивши съветски републики. Имаше предвид Украйна, защото по онова време никоя друга постсъветска страна не преследваше тази идея. В моята лайпцигска реч аз реагирах на това обезсърчаващо изказване на Ферхойген. Бях благодарен, защото тези мои думи бяха цитирани, а публиката в Лайпциг ги аплодира, ставайки на крака. Ала други последици нямаше.

Вие познавате Германия, идвате често за четения. Как си обяснявате възхищението от Путин тук?

Не може напълно да се проумее. Понякога на моите четения се срещам с познавачи на Путин. Искат да обсъждат с мен идеите си за Русия, те идват с претенцията да защитят Путин от мен. Често знаят по-добре от какво се нуждае Украйна и защо Путин е на правилната страна. Аз си го обяснявам донякъде с комплекса за вина на германците. С това, че германците са причинили толкова много страдание на руснаците през Втората световна война. Ала те естествено пропускат, че Украйна е страдала също толкова много, ако не и повече, под окупацията на националсоциалистите. Затова обяснението с германското чувство за вина е погрешно.

Ако Путин стратегически е подготвял войната срещу Украйна от 2004 г. или още от 2001 г., може ли да е толкова луд, както днес някои спекулират?

Аз се съмнявам, че неговата реалност съвпада с действителността. Ясно е обаче, че Украйна се е превърнала по някакъв начин в негова съдба. Защото той мрази Украйна. Той винаги я е мразел, междувременно тя е станала негова мания. Той непрекъснато се опитва да я завладее и не успява. Всеки следващ опит е все по-кървав и брутален. Украйна се е превърнала във фиксидея за него. За нас това означава, че трябва непрекъснато да се защитаваме от него. Ние друго не познаваме в нашата история, още преди сто години независимата украинска република със столица Киев на два пъти е била завладявана, веднъж от белогвардейците, втори път от Червената армия. Тогава сме изгубили нашата държавност и украинците са убедени, че това поражение не трябва да се повтаря никога повече. Затова се отбраняваме. В армията и в обществото мотивацията за тази битка е максимално висока. Ние наистина сме убедени, че Путин отново няма да успее в опита си да ни подчини.

Украйна трябваше да бъде превзета за 48 часа, но светът видя страна, която сe съпротивлява с невъобразима жертвоготовност на това вражеско нападение. Как си го обяснявате?

На това се надявах през всички тези години, защото Украйна се подготвяше за това. Ние изградихме армията си, обществото има голямо доверие във въоръжените сили, а имаме и подкрепа отвън. Американци и англичани ни помогнаха да изградим армията и ни обучаваха във водене на бойни действия. Има и още нещо: когато бях войник в Червената армия, в началото на 80-те години, установих нещо забележително: всеки съветски офицер искаше непременно да има в своята част и войници от Украйна. По онова време им се носеше славата на най-добрите войници, смятаха ги за решителни, умни и дисциплинирани. Тогава това беше само едно лично наблюдение, ала в разговори по-късно го чух и от други.

С какво са се отличавали украинските войници?

Бяха например много добри в устройването на засади. Особено изкуство, което те владееха още тогава и което днес им е от полза. Освен това не бива да забравяме, че от 2014 г. Украйна води една по-малка война в източната част на страната. Това също подготви мъжете и жените в армията за тази голяма война.

Путин не е ли знаел всичко това, когато е мислил, че ще подчини украинците за няколко дни?

Точно в това е проблемът му: че ни мрази, без да ни познава. Той смята, че знае какво е Украйна, ала в действителност не знае нищо за нас. Не говоря дори за култура, музика или икономика, но не е знаел нищо и за нашата армия. Че цивилните граждани са подготвени да защитават страната си в случай на опасност. Толкова много от тях се присъединяват към т.нар. териториална отбрана. Хората защитават своите селища, улиците и къщите – и имат едно стратегическо предимство пред руските войници: те познават района.

А вие? Какво ще правите?

Ако е нужно, ще се присъединя към партизаните. В момента все още съм в състояние да работя с други средства, като давам гласност и информирам. Но ако стане по-зле и руската армия наближи родното ми място тук, в Западна Украйна, ще защитавам себе си и близките ми.

Ще вземете оръжието и ще минете в нелегалност?

Да, ще го направя. Но моля ви, не ме разпитвайте по какъв начин и как точно ще се случи, не мога да говоря за това.

На 62 години сте, имате семейство. Бихте могли да напуснете Украйна заедно с другите бежанци като много хора от вашето поколение. Защо не го направите?

Защото си представих какво ще бъде, ако прекарам остатъка от живота си някъде в изгнание като нещастен емигрант. Тази мисъл е непоносима за мен.

И тази непоносимост е по-силна от страха ви?

Да, тя е по-лоша от страха.

Страхувате ли се изобщо?

От известно време вече не. Странно, но страхът намалява, колкото повече нараства катастрофата.

Когато гледате километричните колони на руските войски, които настъпват към Киев, за какво си мислите?

Надявам се, че ще намерят края си в Киев. Надявам се, че защитата е достатъчно добре подготвена и ще може да спре и унищожи колоната.

Бяхте много скептичен, когато през 2019 г. един телевизионен комик спечели изборите в Украйна. Как преценявате днес президента Зеленски?

Да се опише този характер, би било голяма тема за литературата. Не го очаквах и останах изненадан, както и мнозина от украинците. В началото този човек беше харесван само от феновете си. После стана президент и не му потръгна толкова добре. Ала той чувства, че хората го разбират. И идва ужасната минута, моментът на пълна мобилизация на всичко, което той притежава, на цялата му сила, сега той пуска в ход всичко, с което разполага. Той се превърна в държавник. Как само се обърна към Европа в своята реч, как говореше за това, че ние се бием за нашите права, за нашата свобода и за нашия живот, направи го, без да чете, свободно, изля се от сърцето му. Звучеше не само твърдо и решително, но и човешки.

 Frankfurter Allgemeine Zeitung, със съкращения

Превод от немски Людмила Димова