Антон Страшимиров (1872–1937) е писател, драматург и публицист. Брат е на историка Димитър Страшимиров и на левия политик Тодор Страшимиров. Бил е начален учител във Варненско и Бургаско, увлича се по народническия социализъм. През 1895 учи в Берн, където следва литература и география, чете Ибсен, Стриндберг и Метерлинк. Участва в македонското движение като четник на Яне Сандански. Народен представител в XII НС и в V ВНС. Военен кореспондент през Балканската и Първата световна война. След Септемврийското въстание излиза с позив срещу братоубийствата. По време на антисемитските гонения в Германия участва в Комитет за защита на евреите (1933 г.). Автор на огромно творчество: „Змей“, „Кръстопът“, „Смутно време“, „Роби“, „Хоро“, на пиесите „Вампир“, „Свекърва“, „Отвъд“, „На безкръстни гробове“, на публицистичните творби „Книга за българите“, „Палач и злодей“ и др. Предложеният текст е глава от книгата „Войни и освобождение“, 1916 г.