Дейвид Чипърфийлд (68 г.) следва архитектура в Училището по изкуствата „Кингстън“ и Архитектурната асоциация в Лондон. В първите години от кариерата си работи при британските си колеги Норман Фостър и Ричард Роджърс. През 1985 г. създава свое архитектурно бюро, което има филиали в Лондон, Берлин, Милано и Шанхай. Сред многобройните му проекти са реконструкциите на Новия музей и на Новата национална галерия в Берлин, на Дома на изкуствата в Мюнхен и Кунстхаус в Цюрих, новопостроената галерия „Джеймс Саймън“ в Берлин, музеят Turner Contemporary в Кент, Обществената библиотека в Де Мойн, щата Айова, Музеят на изкуствата в Сейнт Луис и др. Преди месеци бяха завършени проектът Morland Mixité Capitale в Париж с обща площ 63 500 кв.м и санирането на Стария дворец на прокурорите на пл. „Сан Марко“ във Венеция. През 2012 г. е куратор на Международното архитектурно биенале във Венеция.
Култура / Дейвид Чипърфийлд
В главната роля градината на музея
Музеите вече не са само научни или академични средища, днес става дума и за забавление – и аз не го омаловажавам. Трябва да се намери баланс между предлагането за местните посетители и за чуждестранните туристи. За националните музеи това е особено трудно, защото те са преди всичко туристически атракции. Националната галерия в Лондон не е място, където лондончани си правят срещите. В по-малките градове музеите имат и социална функция. В Атина ние се стремим да свържем двете функции. [...]
Насред хаоса, наречен живот
Какво представляват градовете? Те са това, което наричам хардуер и софтуер. Вижте бара, в който сега седим. Хардуерът – външността и обзавеждането, не са хубави. И въпреки това сме пожелали да дойдем тук, защото софтуерът, атмосферата, е подходяща. Има куп случаи, в които хардуерът не е прекрасен, затова пък софтуерът, душата на едно пространство, на една сграда, е изненадващо добър. Проблемът е, че архитектите са обсебени от хардуера, от качеството на дизайна, но в края трябва и двете да си съответстват. [...]