Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

Британският архитект Дейвид Чипърфийлд, който тази година е лауреат на наградата Прицкер, поема разширението на Националния археологически музей в Атина. Пред в. „Щандарт“ той говори за ролята на музеите днес и за климатичните аспекти на строителството

Дейвид Чипърфийлд е тазгодишният носител на престижната награда за архитектура Прицкер. Журито оценява стила му като „радикален в своята сдържаност“, непреходен и модерен, деликатен и енергичен, приглушен и въпреки това елегантен. То отбелязва също, че британецът се е изправил срещу извънредните ситуации, свързани с климатичните промени.

Дейвид Чипърфийлд е роден през 1953 г. в Лондон. През 1985 г. създава своето бюро, което вече има филиали в Берлин, Шанхай, Милано и Сантяго де Компостела. До днес е осъществил над сто проекта в целия свят. Става известен, след като проектира магазин за модния дизайнер Исей Мияке. Първата сграда, която създава в родината си, е Музеят на реката и гребането в Хенли, разположен на брега на Темза. Там той демонстрира чувствителността си към историческите проекции и към срещата между традиция и съвременност. Чипърфийлд е известен с реконструкциите на исторически сгради, той има богат опит с културни институции – берлинския Музеен остров, музея „Фолкванг“ в Есен, „Кунстхаус“ в Цюрих, Музея на изкуствата в Сейнт Луис. Понастоящем работи върху разширението на Националния археологически музей в Атина. През февруари проектът бе представен официално. Дейвид Чипърфийлд изпреварва в конкурса конкуренти като Херцог & Дьо Мьорон, Рем Колхаас, Кенго Кума. Гръцки архитектурни бюра не са били поканени. Класицистичната сграда, проектирана от германските архитекти Лудвиг Ланге и Ернст Цилер, е отворила врати през 1874 г. Днес музеят, който наричат „атинския Лувър“, е сред най-значимите центрове на европейската култура. Чипърфийлд Архитектс възнамеряват да издигнат градината му, а под новия парк да разгърнат музейни пространства с един допълнителен преден двор. Входът за посетители се спуска леко надолу – мотив, който е познат от Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж. Широка стълба води от двора нагоре към новата градина. В хода на реконструкцията дърветата ще бъдат изкоренени и после отново засадени. Като цяло прави впечатление монументалната пестеливост в стила. Наред с бетона като материал ще се използва и глина, каквато има достатъчно в Гърция.

Публикуваните снимки показват неземен романтичен ландшафт, под който се крие музеят. Всъщност вашето архитектурно бюро досега не беше познато с предпочитания към такава буйна зеленина. Има ли екологичен поврат при Дейвид Чипърфийлд?

Това не е съвсем така, винаги сме правили градини, атриуми и зелени дворове, а аз винаги съм ценял японското изкуство на свързване между вътрешното и външното. За съжаление, днес свободното пространство среща трудности с архитектурата. Много инвеститори го избягват, защото губят рентабилни площи. Сега ние се опитваме да отредим главна роля на градината. Това отговаря и на съвременните представи как трябва да изглеждат музейните пространства: открити, пропускливи, приканващи. Градината е посредник между музея и града, тя създава common ground.

Сommon ground – това е мотото и на Архитектурното биенале във Венеция през 2012 г., чийто куратор бяхте вие. Как музеите могат да събират хората заедно?

Музеите вече не са само научни или академични средища, днес става дума и за забавление – и аз не го омаловажавам. Трябва да се намери баланс между предлагането за местните посетители и за чуждестранните туристи. За националните музеи това е особено трудно, защото те са преди всичко туристически атракции. Националната галерия в Лондон не е място, където лондончани си правят срещите. В по-малките градове музеите имат и социална функция. В Атина ние се стремим да свържем двете функции. Градината трябва да събира местните хора и туристите.

Между гърците и англичаните има спор още от XIX век за връщането на Мраморите на Елгин[1], скулптурите от Акропола, които са изложени в Британския музей. Сега строите археологически музей в Гърция като британски архитект. Тези дипломатически проблеми играят ли някаква роля?

Дебати за произхода на художествени произведения има практически във всички музеи. Големите музеи в Берлин или музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк имат сбирки с експонати от цял свят, които са като енциклопедии. Това има своето основание, ала когато се прибавят и колониалните аспекти, както е в моята родна страна, е особено важно да се говори за това. Трябва ли всичко да се върне на мястото, откъдето произхожда? Сигурно не. В отделни случаи обаче това може да е съвършено правилно.

Дейвид Чипърфийлд Архитектс вече е глобална марка. Самият вие имате ли поглед върху всички ваши проекти, или се концентрирате върху черешката на тортата – големите музейни сгради?

Наистина съм по-силно въвлечен в някои проекти и да, щом казвате, те са черешката на тортата. Ала ние гледаме на себе си по-малко като на марка, повече като на школа. Партньорите ми и аз създадохме бюрото преди много години и днес се учим да редуцираме нашето влияние в полза на следващото поколение. Ние, така да се каже, сме държали децата за ръка и сега ги оставяме да пораснат. За целта създаваме духовна и професионална среда. Съвсем различно е от времето, когато бяхме по 12 души в едно помещение и всички отговаряхме на телефона. Тази промяна обаче не засяга само нас. Целият климат се променя.

Промяна на климата в буквален смисъл или обществена промяна?

И двете. Можете да направите сравнение доколко преди пет години бяхме осъзнали опасността от климатична катастрофа и колко неотложно е днес да говорим за нея. И след това помислете как ще изглежда ситуацията след пет години. Строителната индустрия e отговорна за 40% от емисиите на въглероден диоксид, социалното неравенство все повече нараства. Двете неща са свързани и двете ще се изострят. Какво и как ще строим или няма да строим, оказва огромно въздействие върху тези тенденции. За съжаление ние, архитектите, бяхме пренебрегнали тези задачи. Не построихме хубави жилища и градове за хората. Ние често казваме, че не е по силите ни, че можем да направим само това, което ни е възложено, ала трябва да излезем от тази клетка.

Как може да се случи това?

Трябва, разбира се, да имаме предвид климатичните аспекти на строителството като сива енергия, съдържание на въглерод и енергоефективност. Днес обаче трябва да се направи и повече от това.

В архитектурният свят днес се дискутира дали трябва да се събаря и после да е строи наново.

С право. Ние точно сега спечелихме конкурс за Лондонското училище по икономика, защото бяхме единствените, които казаха: „Нека да оставим старите сгради“. Можем да повлияем на тази промяна. Тъкмо ние, утвърдените архитекти, сме задължени да го направим. Нямаме никакъв друг избор. Времето, когато се поръчваха строителни материали от Китай, защото са по-евтини, вече отмина. Затова искаме тук, в Атина, да строим и стени от глина, не от китайски мрамор. Новото поколение дори е по-въодушевено за тези неща, но за съжаление, то има слабо влияние. Затова ние, по-възрастните, трябва да сме първи.

Превод от немски Людмила Димова