Ивайло Петров (19 януари 1923–16 април 2005) е един от най-значимите български прозаици от втората половина на ХХ в. Истинското му име е Продан Кючуков. Роден е в добруджанското село Бдинци. След 1944 г. е мобилизиран и пратен на фронта в Унгария, където оцелява по чудо (опит, който заляга в повестта му „Преди да се родя и след това“, 1968). В периода 1947–1949 г. следва няколко семестъра право, после учи три години графика в Художествената академия, но не завършва. Работил е като редактор в Радио София, в изд. „Български писател“ и в. „Литературен фронт“. Автор на множество книги, сред които: „Нонкината любов“ (1956), „Мъртво вълнение“ (1961), „Объркани записки“ (1971), „Малки илюзии“, „Хайка за вълци“ (1987), „Баронови“ (1997). Някои от творбите му са преведени на немски, руски, чешки, полски, френски, японски и китайски.
2 публикации