Атанас Далчев (1904–1978) е един от най-големите български поети на ХХ в. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Участник в литературния кръг „Стрелец“ (1926 –1927). През 1927 г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. В периода 1928–1929 г. слуша лекции в Парижкия университет. Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Автор на етапните за българската поезия стихосбирки: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943). След 1944 г. е обречен на изолация, издържа се с преводи. Редактор в сп. „Пламъче“ (1952–1956). Едва през 1965 г. излизат неговите „Стихотворения“, а през 1967 г. „Фрагменти“. Носител на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).
1 публикации