Станислава Кирилова


Вихърът „Вирхова приказка“

В късните години на соца в България се оформя ъндърграунд среда като пряко несъгласие с естрадно-кичозната образност на тоталитарната система. Пренесла част от оцелелите си представители и във времето на прехода, тя е белязала и грапавата личност на Мария Вирхов, емблематична фигура от онези години. Иронично, идейно-концептуално или по щастливо стечение на обстоятелствата театралната акция „Вирхова приказка“ се случва в най-подходящото за целта място – сцена „Ъндърграунд“ на ТР „Сфумато“. [...]

„Златният делфин“ – фестивални акценти

По време на деветнадесетото издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин“ (1–6 октомври 2025), провеждан на три години във Варна, забелязах една обнадеждаваща тенденция – в салона на Варненския куклен театър присъстваха не само гости и колеги, а и много зрители. Селекционерът на фестивала – театроведката Богдана Костуркова, споделя, че водещо за нея е било именно това – да подбере заглавия както за най-малките, така и за семейна аудитория. [...]

Хора, места и вещи

Пиесата „Хора, места и веща“ от английския драматург Дънкан Макмилан се поставя в Русенския драматичен театър за първи път у нас. Тя разглежда проблема за зависимостите, за злоупотребата с алкохол и наркотици. Разказът е за актриса със спорадични сценични изяви (Емма), която затъва все по-дълбоко в опиатите, опитвайки се да избегне същественото, което я прави непълноценна. Тя постъпва в рехабилитационен център, когато е във фазата на развита зависимост, но не и на осъзнаване. [...]

„Не птицата, а полетът!“

Полетът на „Носталгично дивертименто“ е основан на стиховете на Цочо Бояджиев с онази фина същност на приглушения тон, бледо туширан в контура на съществено състоящото се. Спектакълът е стъпил върху поезия, кодирала в себе си един малък Ренесанс, който преминава под знака на етични и естетически идеали, на хуманизъм, противостоящ на засилващото се варварство. В представлението на Маргарита Младенова са възпети всички феномени на вътрешния живот, очертани са „общите места“ на човешката душа... [...]