Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

„Трябва и някакво действие, Хамлете“, ателие спектакъл върху текстове на Боян Крачолов, водещ Маргарита Младенова, асистент-режисьор Люба Тодорова, музикален консултант Христо Намлиев. Участват: Александър Кънев, Биляна Георгиева, Димитър Крумов, Иван Николов, Ивана Керанова, Каталин Старейшинска, Кети Райкова, Надя Керанова, Петко Венелинов, Преслав Търпанов, Стефани Андонова, Теодор Кисьов. Премиера в ТР „Сфумато“ на 10 и 23 февруари 2026 г.

Неизчерпаема тема е човекът с неговата неизменна вертикала, съединила искрата на божественото с дребнотемието на земното. Поместен между двете начала, заключен в нелепата си образност, на него му е съдено да търси посоката през опита и никога да не е напълно сигурен в намереното. Такива мисли и посоки се полагат от спектакъла „Трябва и някакво действие, Хамлете“ в Театрална работилница „Сфумато“. Представлението на Маргарита Младенова взима за изходна точка кратки разкази на Боян Крачолов, част от които са поместени в книгата „Трактат за кихането и няколко неразположения“. Те носят усещането за нещо познато, мислено и дори преживяно. Героите също ни се струват познати, пръснати из улиците на София, с фрагментиран път, в който леката усмивка на иронията поставя под въпрос битийните въпроси. Без да е конкретна, картината около тях е детайлна, а темите им са всеобщи. И все пак универсалното не се е превърнало в клише, то с намигване говори с нас за нас. А Хамлет е добър събирателен образ на човешкото.

Драматургичната цялост на представлението не разчита на сюжет за разказване, а по-скоро е насочена към изграждането на тематично обособени текстови панели, в които се полагат съществени случки въпроси. Тръгва се от архетипа на зимата и семейството, минава се през еротичното чувство, заемащо или отнемащо представата за взаимност, през съня и смъртта като сходни състояния на проникването отвъд и се стига до наивното, съвсем радичковско желание на човека да общува по-често и по-добре с Бога посредством… телефон. А за да не е съвсем изоставен, на човека е даден водач – ангел на ролери, който е наблюдател и по неволя участник в земните случки. Спектакълът избира най-правилното си визуално решение, изразено чрез празната сцена. Детайлът е в реквизита, а вътрешността на композицията носи толкова ярка текстуална и игрова конкретност, че въображението не се нуждае от нищо допълнително, за да дорисува картината. Предметът е минимизирано обобщение, като по-интересно е неговото целенасочено обиграване. Няколко бели чаршафа рисуват зимен пейзаж, подвижна рамка създава и прозорец, и портал към вечността, а няколко автомобилни гуми успяват да визуализират житейския път на млада жена и темата за любовта като отсъствие.

Разположени в различни композиционни фрагменти, носещи духа на етюда, актьорите са водещото звено в представлението. Рядко присъстващи като масив, по-често индивидуализирани или в малка група, те запълват празнотата на сцената с вътрешната убеденост за същественото, което извършват. Спойката на общото се отключва през индивидуалното изпълнение, като „отгоре“ винаги присъства големият смисъл. И независимо че спектакълът се занимава със съществени теми и неосъществени човешки търсения, хуморът се долавя неизменно. Фината усмивка на Чеширския котарак надвисва като философско напомняне за неуловимите същности и призовава към отърсване от сериозността на егото. В сходна посока е разработена и музиката към спектакъла, композиторът Христо Намлиев влага в нея наивитета на италианския неореализъм, за да стигне накрая до блус, в който човекът бавно танцува и независимо от всичко си казва: „Не е лош животът“.

„Трябва и някакво действие, Хамлете“ е спектакъл, тематично обвързан с търсенията на „Сфумато“, а през мощната режисьорска фигура на Маргарита Младенова се осъществява спойката, която превръща фрагмента в цялост. Извеждането на деликатното в човека е голямо достойнство, защото ефимерното рядко говори на разбираем език. Хубаво е, когато сериозността на битието носи и полутона на усмивката, защото така на душата ѝ става леко, а духът се успокоява.